Луи Жаколио
Загубени в океана (45)

Глава XIX

Гроляр дълго говори за важното значение на възложената му от френското правителство мисия и как Ланжле, спечелен за неговата кауза, ще си създаде бляскава кариера, за което ще му помогне. Но парижанинът вече не слушаше своя патрон, от когото извлече най-важното. Сега той искаше Гроляр по-скоро да си тръгне, за да обмисли това, което чу от маркиза насаме. Той се приготви да си легне, даже си даде вид, че заспива.

Полицейският агент напусна каютата и доволен си каза: „Този храбрец вече спи! Няма да му преча, а утре ще продължим разговора“.

Щом Гроляр излезе, Ланжле скочи от леглото, заключи вратата, седна на края на кревата и потъна в размисъл.

Той не можеше да се ориентира в хаоса от мисли, породени от разкритата тайна на тяхното пътуване. „Значи само придружаваме Ли Ван в неговия поход за «пръстена на властта». Възможно ли е това? Ако е така, то каква е ролята, която са ми отредили? Трябва да се посъветвам с някого, например с Порник, който сигурно също ще бъде поразен от това откритие“. И Ланжле напусна каютата. Отиде на палубата, за да освежи главата си, пламнала в хаоса на неочакваните за него мисли.

В особено недоумение го хвърли противоречието между предаността на банкера Лао Цзин към Бартес и намеренията на стария китаец да помогне на Ли Ван, явния съперник и враг на младия Куан. Как да тълкува това? Какво излиза — той ще запази Бартес от всички опасни случайности, но ще подкрепи неговия конкурент за глава на джонките. А като вземе „пръстена на властта“, мандаринът ще стане велик предводител на обществото. Има нещо подозрително. Дали Лао Цзин на дело е такъв, какъвто е на думи, не играе ли някаква двойнствена роля?

На палубата, благодарение на свежия нощен вятър, мислите на Ланжле се проясниха. Той си спомни какво му каза Лао Цзин по време на тяхната беседа в павилиона:

„Ще дойде време и изменниците ще бъдат наказани, аз ще имам тази грижа!“

„Значи, ако яхтата по заповед на Лао Цзин помага на плановете на Ли Ван да намери «пръстена на властта», то тук трябва да има и нещо друго, може би противоположно на плановете на честолюбивия изменник. Не мога да разреша тази загадка, но вярвам в предаността на Лао Цзин. Уверен съм, че е благороден и честен човек, който държи на своята дума и е постоянен в симпатиите си. Най-добре е да изчакам.“

След тези разсъждения Ланжле се изкачи на мостика. Свежият морски бриз облъхна лицето му. Един час след полунощ времето беше прекрасно, яхтата плуваше леко по спокойното море, като оставяше след себе си светла следа.

На мостика Ланжле срещна Порник, зает с екипажа и не се реши да го заговори. Знаеше, че приятелят му не обича да го безпокоят, когато си върши работата. Морският вълк беше забравил и любимото си вино, погълнат от същите сериозни мисли.

Парижанинът слезе на палубата и видя Саранга. Малаецът се отнасяше към него с голямо внимание, изпълнявайки заповедта на Лао Цзин да бди над сигурността му. Поздравиха се и се усмихнаха един на друг.

— Отлично време! — каза Ланжле. — Колко е удобно за плаване!

— Да, но и яхтата е отлична, капитане — отвърна Саранга.

За малаеца всички бели хора бяха капитани.

— Вярно е! Подобна на нея не съм виждал.

— Нито в Батавия, нито където и да е, има кораб, който да се движи по-бързо от нея — гордо забеляза малаецът.

— Знаеш ли кога ще стигнем?

Саранга внимателно изгледа парижанина, готов и на него да даде същия отговор като на другите, по-точно да го избегне, но Ланжле изведнъж се наведе към него и тайнствено му прошепна:

— Аз зная всичко!

Малаецът трепна.

— Господинът всичко ми разкри! — добави Ланжле.

Тогава Саранга стана и кротко каза:

— Елате с мен — и го поведе към своята каюта.

Когато се намериха лице в лице, верният слуга на Куан внимателно изгледа своя гост и го попита рязко:

— Какво знаеш?

Съобразявайки как трябва да се държи, парижанинът започна:

— Аз зная, че е дошъл краят на изменниците. Зная също, че честолюбецът, който е предал братята си, скоро ще види крушението на своите планове. Той никога няма да спечели „пръстена на властта“ и неговата съдба ще се реши утре, когато луната изчезне във вълните на океана.

Малаецът го слушаше с нарастващо вълнение. Ланжле внезапно налучка пътя на успеха, като си спомни вдъхновените, но прости думи, казани от Лао Цзин.

Саранга не се съмняваше, че банкерът е казал на Ланжле всичко и вече му имаше пълно доверие.

Парижанинът побърза да предразположи малаеца, като не престъпваше пределите на благоразумието. Малкото, което Саранга му каза, го хвърли в ужас:

— Да, ударил е часът на правосъдието! Но защо ти си на този кораб? Господинът не искаше това. Вероятно, за да изпълните последното задължение към своя придружител?

После малаецът добави тихо:

— Пещерите на Мара не щадят тези, които се решават да пренебрегнат установения закон.

Тръпки полазиха по тялото на Ланжле. За какъв „придружител“ говори малаецът? Дали няма предвид бедния Гроляр? Тогава трябва да направи всичко възможно, за да спаси своя спътник от бъдещата страшна опасност, която ги дебне. Няма да влиза в подробности в тази тъмна история, свързана с обществото на джонките, но трябва непременно да отстрани от нея Гроляр. Мисията на агента беше чужда на плановете и намеренията на лицемерния честолюбец Ли Ван. Взел такова решение, Ланжле веднага заяви си глас, нетърпящ възражение:

— Аз съм тук — каза той на малаеца, — за да придружавам навсякъде своя приятел, където и да отиде…

— Скоро няма да бъдеш в състояние да правиш това — мрачно възрази малаецът.

— Защо?

— Господарят пожела друго, а неговата воля трябва да бъде изпълнена.

— Има нещо по-могъщо от волята на господаря ти — това е клетвата, дадена пред Бога. Аз се заклех пред Бога на моята родина, никога да не изоставям своя спътник и да го върна във Франция здрав и невредим.

— Така е — съгласи се малаецът, върху когото религиозните обреди имаха силно влияние. — Обещанията, дадени пред Бога, трябва да бъдат свещени и ненарушими, но Саранга знае своите задължения и ще предостави на собствената им участ тези, които са безвъзвратно изгубени.

Значи Гроляр отиваше на явна смърт заедно с Ли Ван. В това Ланжле вече не се съмняваше, но каква ще бъде катастрофата, която трябваше да ги погуби? Парижанинът се опита да разбере това от малаеца, но той нищо повече не каза и упорито мълчеше.

Ланжле се оттегли и си даде дума, да спаси Гроляр с всички възможни средства, дори, ако трябва, да го закрива със собственото си тяло от смъртоносни удари. Добрият младеж гледаше със симпатия на полицейския агент — човек мек и безобиден, когато работата не засягаше професионалните му интереси. Трябва ли тогава той да изпита мъстта на Лао Цзин? И защо? Обществото на Бартес разполагаше с хиляди средства да отстрани по мирен начин от пътя си Гроляр и затова съвсем не се налагаше такава жертва. Вярно, че Бартес имаше нещастието да бъде арестуван, но това стана по негова грешка и непредпазливост.

След като се раздели с малаеца, Ланжле мислеше непременно да отиде при Порник, но реши, че срещата с капитана веднага след разговора със Саранга може да се стори подозрителна на малаеца и отложи това свое намерение за следващия ден.

На сутринта след закуска Ланжле остана сам с Порник и му каза:

— Искам да ти съобщя една новина. Говоря за бедния Гроляр. Заплашва го сериозна опасност. Трябва да го спасим.

— Какво! — извика учудено бретонецът. — Ти допускаш, че може да пострада човек на кораб, командван от мен?

— Не допускам, а съм убеден. Нашата яхта води Ли Ван и маркиз дьо Сен Фюрси към някаква неизвестна и неизбежна гибел. Те се намират под влиянието на чужда непреклонна воля, на която не може да се противоречи.

— Ще видим тази работа! Тук няма друга воля освен моята и този, който ме принуди да я проявя, ще разбере колко скъпо ще му струва — отвърна със заплаха Порник.

— Аз разчитам на теб. Познавам твоята енергия, хладнокръвие и решителност. Зная също, че никой безнаказано не може да се възпротиви на твоите нареждания.

Ланжле продължи да хвали своя приятел, който считаше себе си едва ли не за командир на броненосец от I-ви ранг.

— Ще видим — отговори Порник, като се готвеше да запуши с едно голямо наргиле. — Ще видим какво ни очаква през следващите дни.

— Какво ли? Ще ти кажа, но първо трябва да бъдем готови за това, което ще се случи тази нощ.

— Какво ще се случи? Да ти призная, нищо не разбирам от думите ти! Казваш, че Гроляр го заплашва смърт? Но по какъв начин? Кой би посмял да посегне на живота му тук, като се знае, че веднага ще бъде наказан за постъпката си? Знаеш ли дали маркизът не е в конфликт със Саранга?