Луи Жаколио
Загубени в океана (11)

Глава XI

Мъжественият приятел на Едмон Бартес, кой го публично порица присъдата, рискуваше да бъде наказан за своята смелост, но високото обществено положение на баща му го запази от по-сериозни последствия. Задоволиха се само да го изведат от залата.

Две седмици след завършването на процеса в кметството на VIII департамент тържествено бе подписан брачният договор между Жюл Сеген, главен деловодител в банката на Прево Лемер, и госпожица Анжел-Клоди-Стефани Прево Лемер, дъщеря иа споменатия банкер и неговата съпруга, Октавия-Сюзан Осман. След няколко дни бе отпразнувана и самата сватба. Слуховете за бляскавия бал, даден от банкера по този случай, се разнесоха из целия Париж и стигнаха дори в затвора, където лежеше Едмон Бартес заедно с някакъв мръсен убиец, насякъл жена си на парчета. Да се описва дълбокото, яростно, безсилно отчаяние на този невинно осъден от хорската несправедливост и късогледство човек, беше безполезно! Мъката на нещастния Бартес беше толкова голяма, че граничеше с лудост.

Стефани много пъти беше слушала от баща си за паричните операции на техния бивш главен касиер, затова сега повярва във виновността му Майка й, уморена от настойчивостта на съпруга си, на-края престана да му противоречи. Осъден или оправдан, Бартес вече не можеше да разчита на ръката на Стефани, за която бившият касиер на баща й не представляваше никакъв интерес.

В семействата с огромни богатства, натрупани през търговия, браковете по сметка са твърде обикновено явление, също както и при властимащите. Жюл Сетен беше единственият човек, който познаваше отлично работите на банкерската къща на Прево Лемер, затова точно той трябваше да се ожени за дъщерята на банкера. Цялата търговия трябваше да се предаде в ръцете на млад човек със свежи сили, за да може банката да прогресира и в бъдеще.

По тази причина Стефани се съгласи без никакъв натиск да се омъжи за Сеген, който играеше отлично ролята си, откакто проучи обстойно характерите на майката и на дъщерята.

Пол Прево Лемер изкусно отклони поканата за сватбата на сестра си, където трябваше да се прикрива зад маската на благоразположеност, което не можеше да стори Той се възползва от предложението на един корабен капитан и отпътува за Алжир, откъдето нямаше как да се върне навреме в Париж.

Няколко дни преди Едмон Бартес да бъде изпратен в Нова Каледония, го преместиха в Рошфор. Един от пазачите, изпитващ добри чувства към него, му даде някакъв хляб и му намекна, че вътре има нещо, което може да го заинтересува.

Когато остана сам, Едмон разчупи хляба и намери в него писмо. Той силно се развълнува. Кой ли още не беше го забравил? Във всеки случай това писмо не беше от баща му. Старият генерал идваше тук всеки ден, щом разбра, че синът му е преместен в Рошфор.

Бартес разгърна тайното послание и погледна подписа. Вместо него намери следното: „Бивш чиновник от френската банка, XYZ 306.“

Писмото, съдържащо шест страници, имаше следния текст:

„Милостиви господине,

На 15 май отивах на работа във френската банка, когато няколко минути преди осем часа сутринта видях да идва при нас Албер Прево Лемер. Беше неспокоен и развълнуван от нещо. Той ме попита не е ли изпратена още разносната книга с кореспонденцията и когато получи отрицателен отговор, въздъхна с нескрито облекчение. После се поинтересува кой завежда книжата на фридландския квартал. Това бях аз и му го казах, защото не представляваше никаква тайна. «Много навреме, каза младият човек, тъй като аз донесох петстотин хиляди франка, искани от „Прево Лемер и Ко“, подписани от самия банкер. По свои собствени съображения баща ми не иска този документ да бъде предявен в неговата банка, затова ме упълномощи да внеса сумата аз. Надявам се, че няма да откажете да я получите!»

Аз не отказах и взех парите. Забелязах само, че подобни вноски нарушават банковия ред, но поради големия размер на сумата такива изключения се допускат. Погледнах билетите и се учудих, когато видях, че носят серия Т 306-371-В-12-3-89 В — същата, като на приготвените в банката за плащания на 15 май.

Не знам какво ме накара, но тогава аз си запасах цифрите на първия билет и серията му и сега ви ги изпращам. В случай на нужда те ще ви помогнат да стигнете до цифрите на другите 499 билета, които аз получих тогава. После Албер Лемер ми поиска писалка и докато пищеше, аз погледнах през рамото му. Останах много изненадан от това, което видях. Към подписа на баща си върху документа той прибави думата «син». Беше толкова улисан в това, което правеше, че въобще не забеляза моето нескромно любопитство и когато свърши, излезе бързо, без да се сбогува или да ми благодари за услугата.

Още тогава разбрах по държането на младежа, че е извършил нещо нередно. Беше фалшифицирал подписа на баща си и изплашен от последиците, които можеше да му навлече това, беше побързал да внесе въпросната сума.

Тези факти биха минали незабелязано от мен, ако не бях прочел няколко дена след това в «Съдебен вестник» във връзка с процеса срещу вас, че кражбата на съдбоносния милион е станала същата нощ срещу 15 май, когато синът на Прево Лемер плати петстотинте хиляди франка по фалшивото искане на бащата.

Но това, което най-много ме заинтересува, беше-този половин милион, намерен във вашата квартира, който имаше същата серия Т 306–371, както сумата, внесена във френската банка на 15 май сутринта. По този начин тя допълваше милиона, заграбен от касата на «Прево Лемер и Ко».

Как се беше случило, че този милион през нощта срещу 15 май се беше разделил на две?

Дълбоко съжалявам, уважаеми господине, че тези сведения не бяха достигнали до мен по-рано, по време на процеса срещу вас. Ако ви бяха съобщени навреме, те биха повлияли благотворно върху решението на съда. За нещастие тогава нямах време да чета вестници и не следях в детайли вашето дело.

Ще ви съобщя още един факт, който може да ви послужи. Когато внасях сумата, която получих чут сина на Прево Лемер, аз известих банковия касиер за странното поведение на младия човек и за това, че беше дописал «син» към подписа на баща си. Касиерът, също като мен, си записа номерата и серията и прибави няколко стенографски бележки за възбудения вид на вносителя.

Ето какво, драги господине, ме подтикна да ви изпратя това писмо с надеждата, че то няма да е безполезно за вас. Моля да ме извините, че не се подписвам с истинското си име, защото не желая да бъда преследван от някого, ако това писмо попадне в нечии чужди ръце. Но ако някога вашето дело бъде преразгледано, с най-голяма готовност ще се явя пред вашите съдии, за да им представя тези факти. Ако ли пък имате желание да ме видите, поместете в «Petit Journal» следната обява — «Желая да се срещна с X Y Z 306», и добавете адреса си или този на ваш доверен човек, с когото да се срещна вместо с вас.

Ако до преразглеждането на делото с мен се случи нещо, то моят син, който е чистач при елин нотариус, ще остави на отговорно пазене при своя началник моите писмени показания, придружени с подписите да четирима свидетели, препис от които ще изпратят на нас От този документ ще узнаете и името на касиера, записал сериите и номерата на сумата, донесена в банката от Албер Прево Лемер.

Сърдечно се надявам да получите топа писмо, което изпращам чрез сипа на мой приятел, служещ във флота. Като се страхувам от съда на Всевишния, желая да бъде поправена грешката на правосъдието, което има претенцията да се смята непогрешимо. Бог да ви закриля и ви помогне да разкриете истината, която доказва вашата невинност!“

Следваше подписът „Х Y Z 306“

Радостта на невинно осъдения нещастник беше безкрайна. „Ето — викаше той — едно несъмнено доказателство за моята невинност! Винаги съм подозирал, че тази жалка личност, Албер, е замесена в моето дело, и ето че съм имал основание! Най-после мога да възстановя честта си и да вляза отново в живота с гордо вдигната глава. Колко ще се зарадва бедният ми унизен баща!“

Но по-късно, колкото повече размишляваше, толкова повече намаляваха радостта и ентусиазмът на Бартес Той се питаше как би могъл да поиска преразглеждане на делото и не намираше хора, на чиято подкрепа би могъл да разчита. Преди всичко трябваше да се обърне към генералния прокурор в Париж, като му изпрати молба с всички доказателства за своята невинност. Ако той ги уважи, ще повика отново в съда него и лицата или лицето, върху което пада подозрението, и ако всичко се докаже, Едмон ще бъде оправдан. Но беше възможно прокурорът, получил неговата молба, да я предаде най-напред на официалния адвокат в парижкия съд за преглед, който се казваше Сеген и беше близък роднина на Жюл Сеген. В този случай няма да дадат ход на неговото дело, защото новият главен касиер вече беше станал близък роднина на банкера Прево Лемер. Дори и да се предположи, че прокурорът няма да се повлияе от адвоката Сеген, той все пак щеше да предупреди Прево Лемер за грозящата сина му опасност и той чисто и просто щеше да заяви, че синът му не е откраднал парите от касата на Бартес, а самият Жюл Прево Лемер му ги е дал, за да изплати някакъв крупен дълг, направен поради лекомислие, и ако Албер е отишъл лично в държавната банка, то е било, за да спре изпращането на банковото искане, което би дало повод за неприятни тълкувания по негов адрес.

Като обсъди всичко това, Бартес се увери, че шансът да убеди съда да преразгледа делото е много малък, защото Прево Лемер щеше да употреби всички средства, за да спаси честта на семейството и сина си. На нещастния затворник оставаше една слаба надежда — съчувствието на маркиз Ди Лара Коело, които беше заявил, че няма да пожали богатството си, за да се разкрие истинският виновник в това дело.