Луи Жаколио
Загубени в океана (83)

Глава XXVIII

По-късно у доктора се роди нова идея. За да не се пролее кръв, трябваше само да се убеди вождът да вземе със себе си по-малко гости. Каква бе радостта му, когато владетелят заяви, че ще гостува на кораба само с министри, за да не събуди завистта на останалите сановници. Без вуйчо му министрите бяха само трима.

„Предполагам, че той отгатна мисълта ми“ — помисли докторът и прибави тихо: — И така, Ваше Величество приема предложението ни, при условие че избегнем кръвопролитие и запазим престола ви. Припомням ви още веднъж, че ще имате голям военен кораб, с който ще можете да се върнете при първо желание.

— Нищо не приемам и нищо не обещавам — каза внимателният Ланжле. — Давам ви само думата си на вожд, че няма да отклоня поканата на командира ви за утре.

— Той наистина нищо не обеща — обясняваше докторът на англичаните, — но щом не протестира, значи е съгласен. Във всеки случай той не се отказва.

— Е, какво има, приятелю — извика Ланжле, когато докторът си отиде, — както виждаш, утре си тръгваме оттук, и то с големи почести. На този остров аз бях не по-малко щастлив от всякъде другаде на земното кълбо. И ако се съгласявам да тръгна оттук, то е заради теб. Сега, когато Том Пауъл избяга, уверен съм, че бих могъл да направя от народа всичко, което поискам. А във Франция кой знае какво ме чака!…

— Нима предпочиташ да останеш тук като един театрален император клоун… А еполетите, които-те чакат във Франция? Помниш ли какво ни обещаха?

— Зная, че на всеки бе обещана примамлива награда, но за нещо, което ние не изпълнихме.

— Откъде можем да знаем дали няма да се върнем навреме, за да си изпълним задачата?

— След три месеца отсъствие. Да не си превъртял? Всичко вече отдавна е свършено.

— Не трябва никога да се говори категорично за неща, които не знаем. В живота има много случайности, които не могат да бъдат предвидени.

— Това е така, но аз не говоря за предположения. Навярно помниш, че съседните ескадри отплуваха за остров Йен, за да унищожат скривалището на мнимите пирати. Ако ураганът ги е пощадил, те отдавна са завършили своята мисия и ние ще се окажем излишни. Ако пък ескадрата е унищожена от бурята, двамата сами не можем да парализираме могъщата търговия на джонките.

— Напротив, в последния случай излиза, че още нищо не е направено и там отново ще имат нужда от услугите ни.

— Грешиш, драги мой! Загиването на две ескадри е такава катастрофа и материална загуба, каквато несъмнено ще отклони желанието на правителството да преследва тези, които аз наричам мними пирати. Ние трябва да бъдем доволни, ако уважат услугите ни заради преживяната катастрофа и ни спестят други упреци. Това е надеждата ми. Та затова ти казвам, че когато отново започнем старата си работа — ти като редовен агент в тайната полиция, аз като войник при сенегалските стрелци, то и двамата много пъти ще скърбим за този остров, за малката държава на славните мокиси.

— Ако става дума за мене, аз никога няма да съжалявам за това.

— Ще видим… В първото пристанище, където „Виктория“ ще спре за въглища, ще научим за участта на двете ескадри. Тогава ще знаем точно на какво да се надяваме, когато се върнем в родината.

— Тогава не искам заради мен да напускаш острова.

— Не говори глупости! Ти отлично знаеш, че без мен не ти върви. Да не мислиш, че изгарям от желание да ме изкарват на показ като животинче. Вървя с тебе, защото това е мой дълг и защото се заклех никога да не те изоставям. Аз съм по-скоро твой покровител, отколкото помощник. Най-важното сега за нас е да се отделим от англичаните, преди да стигнем в Лондон. Ако за това не ни се предостави удобен случай, то аз добросъвестно ще изпълня ролята на мокиски император. Когато всеобщото любопитство премине, за нас няма да остане друго, освен да измием татуировката, да си облечем европейските дрехи и да избягаме, накъдето ни видят очите.

— Макар да действам против желанието си, благодарен съм ти за всичко, което правиш за мене.

— Аз вече ти казах, че го правя не само от чувство за дълг, но и от силна привързаност към тебе. Без да обръщам внимание на недостатъците ти, ти си славен приятел.

— Благодаря! — извика Гроляр, трогнат до сълзи. — Ти не само изпълни дълга си, но направи много повече. Няколко пъти спаси живота ми, а това никога не се забравя.

С това приятелите приключиха разговора си и се върнаха при гостите, за да не обезпокои отсъствието им някой.