Луи Жаколио
Загубени в океана (73)

Глава XVIII

Младият парижанин, готов по всяко време да вижда в нещата комичната им страна, отказа да се нарече Ка-Ха-Туа VIII, но настойчиво уговаряше приятеля си да приеме наследството на покойния монарх.

— Сега ти няма защо да се боиш за своето филе — настояваше той, — защото отсега сам ще царуваш над този остров. Освен това ти можеш да ги просветиш, а това добро дело за толкова хуманен човек като теб е най-подходящата работа. Кой знае колко време ще останеш на острова? Все пак това ще стане цел на живота ти — да превъзпиташ нравите на това племе, което в същността си не е със зла душа…

— Ами ти? — попита Гроляр.

— Аз ли? Аз ще бъда щастлив свидетел на твоите успехи и подвизи.

— Ти ще бъдеш мой пръв министър!

— Не, не искам да бъда даже и последен. А и това би било доста нетактично от твоя страна. Ти си длъжен да избереш министри от най-влиятелните фамилии на племето. За мене е достатъчно да бъде твой другар и съветник дотогава, докогато присъствието ми не те отегчи.

— Как можеш да говориш подобни неща? Нима мислиш…

— Стига, стига… човек, достигнал до такова величие, не може да не се забрави.

— Аз никога няма да забравя, че за мен ги си бил най-добрият приятел.

— Вярвам ти, но искам да знаеш, че като вожд, ако някакви политически съображения ти наложат да ме пренебрегнеш, аз няма да се обидя.

Когато мокисите разбраха за резултата от разговора между двамата и за съгласието на Гроляр да приеме короната, те огласиха въздуха с гръмки викове и се заловиха да настанят новоизбрания вожд в двореца.

Коронацията бе извършена тържествено, а Гроляр от уважение към общественото мнение трябваше да облече черна дреха, украсена с папагал-ски пера, да сложи подобието на корона с огромното перо, което преди него носеше покойният крал. Без това тълпата нямаше да го признае за истински владетел.

Отначало той отказваше този маскарад, защото осъзнаваше колко е смешен отстрани, но Ланжле с няколко думи успя да го убеди да се подчини на процедурата.

— Помисли само какво ще каже твоят народ! Нима не си длъжен отсега нататък да жертваш заради него личните си вкусове? А и облеклото всъщност не е по-смешно от облеклото на другите господари, също така натруфено със злато п дрънкулки. Не забравяй, че царският пир е готов. Печени прасета и агнета, пилета и риба, цели планини ориз и плодове чакат теб и твоите гости, твоя народ, на който трябва да раздадеш всички тези лакомства, за да ознаменуваш веселото събитие на деня. Хайде, отивай по-бързо, заемай мястото си между министрите си и царствената си съпруга.

— Какво говориш?

— Как? Нима не знаеш, че след смъртта на краля ти си наследник на всичко: на двореца с мебелите, на жена му, на всичко, което е владеел предшественикът ти.

— О, ако е така, още не е късно — мога да се откажа от цялото това наследство.

— Не, невъзможно е, ти си коронясан, сега си владетел но волята на Небето и твоя народ. Само революция или военен преврат могат да те лишат от престола.

— Колко е неприятно това.

— Наистина, неудобно е, по положението съвсем не е лошо.

— Разбери, аз имам законна жена във Франция, не мога да имам две съпруги.

— Няма друг изход. Не мислиш ли, че ще настроиш против себе си най-видните семейства на страната. Освен това можеш да бъдеш спокоен: не ти предстои венчавка, защото ставаш едновременно владетел и съпруг на кралицата. А и тази особа, по-тежка от 190 килограма, няма да ти бъде досадна, защото не може да се движи и да излиза от двореца. Затова и днешният пир е устроен в дома й, за да не се затруднява да се движи. Ти само ще се приближиш да я поздравиш и това е всичко.

На това Гроляр отвърна с многозначителна гримаса. Царският сан му се стори непосилен. Освен това не беше сигурен дали и този път приятелят му не се шегува.

Изведнъж от двореца се чу страшен вой.

— Какво е това?

— Това е гласът на твоя народ, на твоя добър народ, който не може да разбере защо неговият кумир, а днес ти си такъв, не се появява още.

Нови викове, още по-ужасни и отвратителни, огласиха въздуха.

— Ето, виждаш ли, твоят народ се сърди, по-бързай да го успокоиш! Иначе той лесно може да премине в опозиция…

— Опозиция тук, при тези диваци?

— Това те учудва? Нима не знаеш, че щом се съберат трима души, непременно ще има и опозиция; третият обикновено не е съгласен с мнението или намерението на останалите двама. Ти стана владетел благодарение на случайността, каквато рядко срещаме в историята. А бързото издигане вече ти е създало маса врагове и завистници, които няма да се успокоят и престанат да те преследват, докато народът не се разочарова от кумира си и не се поддаде на техните провокации. Тогава за теб няма да остане друго, освен да увеличиш числото на изгнаниците. Затова трябва да постъпиш като умните монарси, защото царство без пари не струва нищо. Но стига за това… Ти още не си стигнал дотам, слава богу! Властта ти още се крепи върху любовта на народа ти, а по-нататък ще видим какво ще правим… Във всеки случай не бива да предизвикваме недоволство… Окуражи се, Гроляр, въоръжи се с достойнство и се покажи пред народа, който жадува да те види.

Подтикнат от приятеля си, Гроляр се появи на дворцовия балкон. Щом като го видя, опиянената от възторг тълпа започна да танцува и да се кълчи, хората държаха с ръце носовете си, което у мокисите бе израз на ентусиазъм и радост.

Възторгът стигна своята кулминация, когато внезапно появилият се зад гърба на вожда Ланжле засвири с тромбона. Музиката предизвика такъв възторг у тълпата, че пожелаха триумфално да понесат музиканта на ръце. Недоволните пък не закъсняха да заявят, че трябвало да изберат за владетел не Гроляр, а любителя на мед, както наричаха Ланжле.

За щастие популярността на новия крал бе все още твърде силна, за да може някой да я разколебае у народа.

Новото име на бившия детектив също бе една отстъпка пред изискването на местния диалект, състоящ се предимно от едносрични думи. Гроляр дълго се колеба, преди да раздели името на баща си, но Ланжле и сега успя да стопи съмненията му. Той му припомни, че мнозина европейски господари също са променяли имената си при качване на престола. Даде му за пример херцог Мармелад, който приел името Сулук I, когато станал император на остров Хаити. Последният аргумент силно повлия върху решението на Гроляр, който подписа своя пръв декрет с името „Гро-Ляр I — император на мокисите“.