Луи Жаколио
Загубени в океана (17)

Глава XVII

На другата вечер, след като се наспа и отпочина, Фо повика при себе си Бартес.

— Седни, сине мой — каза Куан, — слушай внимателно какво ще ти кажа Макар че докато бяхме в затвора, а ти гледаше на мен като на обикновен престъпник, осъден от законите на твоето отечество, кълна се в Небето, и родният ми бряг не би сторил за мене това, което ти направи! Ти положи толкова грижи за мене, колкото не можех да очаквам от чужд човек. Спаси живота ми, който висеше на косъм. Накратко, ти се отнесе с мене като син към баща! И още тогава в душата си аз те считах за свой син. Сега искам да те осиновя и формално, според обичаите на моята родина. У нас, в Китай, осиновяването не е само юридически акт, както е у вас. При нас волята на осиновителя, осветена чрез религиозни и граждански обреди, дава според нашите вярвания на осиновения статут на същински син по кръв и наследник на прадедите. По волята на всемогъщия Цин осиновеният, свободно избран от осиновителя и сърдечно обичан от него, трябва да бъде почитан в семейството наравно с бащата Само той извършва на домашния олтар всички помени в чест на прадедите. Аз нямам друг наследник, на когото да предам името и богатството си. Стани ти този, който ще заеме неговото място в дома на стария Цин Ноан Фо, носи неговото име и се ползвай от неговото могъщество, когато той се помине! Не ми отказвай, ако искаш последните ми дни на земята да бъдат светли и безоблачни и да отида спокоен в страната на съдбите!

Докато старият китаец говореше, снагата му се изправяше, а очите възторжено светеха. Приличаше на пророк, който говореше от името на божествата, и Бартес започваше да разбира на какво се дължеше влиянието върху милиони хора, които само от едно махване с ръка бяха готови да пожертват живота си за него.

— Съгласи се, сине мой, да приемеш предложението ми — продължи Куан — и нито един земен владетел няма да може да се сравнява с твоето могъщество! Тези властелини притежават телата на своите поданици, а твоите ще ни подчинят душите и сърцата си! В уречения ден ще станеш глава на всички староверци, отхвърлили натрапения на китайците индийски бог Буда и запазили чистотата на древната религия. Ти ще бъдеш Куан — лице, равно на Небесния син, защото никой не знае числото на поклонниците на сенките, които могат да се намерят и в двора на императора и даже измежду неговото семейство. Ти ще бъдеш цар на смъртта и владетел на живота.

Обръщайки се на първо място към чувствата на младия човек, накрая Фо трогна самолюбието на Едмон, неговата страст, присъща както на високоинтелигентните натури, така и на тесни, ограничени умове, които еднакво жадуват да властват над тези, на които съдбата е отказала това по различни причини.

Слушайки своя стар приятел, Бартес беше изненадан от това предложение, а и не беше мислил за него. Тази идея на Фо го свари неподготвен да разсъждава по нея, да прецени всички за и против, които можеха да се появят.

Опираше се само на собствените си сили, защото не трябваше да очаква много от Франция. Можеха да го върнат в Нова Каледония като избягал от заточение престъпник. След смъртта на баща си нямаше никакви роднини, а що се отнася до приятелите, като се изключат маркиз Коело и Гастон дьо ла Жонкер, всичките бяха побързали да го забравят. „За мене не остава нищо друго, освен да си сменя кожата — мислеше си Едмон. — Бартес трябва да изчезне! Небето ми праща дар, от който мога да се възползвам чудесно, тъй като той ще ми даде много средства, за да открия истинските престъпници.“

— Ти се колебаеш? — внезапно попита старецът, който през цялото време не сваляше очи от своя събеседник.

— Не — отвърна искрено Бартес. — Приемам с най-голяма благодарност вашето предложение, което има за цел да ни свърже завинаги! От днес ние ставаме много по-близки, отколкото действителните бащи и синове.

Куан не можа да сдържи порива на радост и притисна към гърдите си младия човек. След това двамата станаха и той плесна с ръце Влязоха Ли Юн и Ли Ван, придружени от други китайци и тримата другари на Фо от затвора на остров Ну.

Старият пират им съобщи своето намерение и съгласието на Бартес, което зарадва всички, като добави, че обредът по осиновяването ще се извърши още същата вечер.

Вечерта на светлината на четири огъня, запалени от четирите краища на домашния олтар, които символизираха четирите страни на Цин, вечното божество — несътворено от никого, без начало и край, поставило с волята си началото на света, — Куан раздели с Бартес едно оризова хлебче, поднесе към устните му чаша с някаква особена напитка, като пи предварително от нея, и произнесе следната тържествена реч:

— Нека този дар, посветен на великия Цин, влее в нашите тела една кръв! Аз, Цин Ноан Фо, върховният властелин на остров Йен и на поклонниците на сенките, обявявам за свой син стоящия тук Едмон Бартес, който получава името Цин Ноан Шун, владетел на Йен, и който ще продължи довеки моя род и ще извърши погребалните церемонии както на моя, така и на гробовете на моите прадеди за техен вечен покой и щастие в светата обител!

Тази реч беше произнесена три пъти, след което обредът по осиновяването беше приключен. Отсега нататък според китайските закони и обичаи Бартес ставаше действителен син на Фо и наследяваше цялото му състояние. После въз основа на това бе съставен акт, подписан от всички присъстващи. Накрая Куан раздаде на своите нови приближени звания и чинове.

Бартес стана мандарин с аметистова топка, което се равняваше на адмирал. Порник получи званието мандарин с гълъбова топка и чин лейтенант на борда на „Йен“. Останалите бяха вписани сред по низшите мандарини с бели топки и чин втори лейтенант на кораба. Ланжле, който никога не беше се занимавал с мореплаване, бе произведен в чин, равен на капитан от сухопътните войски.

Фо се стараеше да не забрави никого, като си спомни даже и Кроник, но Бартес се противопостави на желанието на стареца да присъди и на него някакво звание или чин, защото последният е съден за престъпление, което позори честта. Това щеше да го приравни с другите, които не бяха правили компромиси с честта си. Фо уважи възражението на своя син и наследник и се задоволи да даде на Кроник само парична награда.