Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (95)

12.

Цяла нощ Кайл моли Мигрената да убие страданието му. Да погълне терзанията му. Разумът и чувствата му се сблъскаха. Видя отново изящните ръце на майка си да докосват белите и черните клавиши на пианото. Спомни си как я попита кои предпочита. Тя бе избухнала в смях и му бе отговорила, че те са като живота.

— Има хубави дни. Има и не дотам хубави. Понякога, като се замислиш повече за лошите, ти се иска да свириш тъжна музика. Но когато слънцето свети и на перваза на прозореца кацне пеперуда… Тогава имаш желание да свириш разнообразна, весела музика. Заради такива дни трябва да се живее, Кайл.

Тогава му се стори, че майка му говори странни неща. Би предпочел да каже, че обича да докосва клавишите, защото са нежни. Че е вълшебница и е в нейна власт да заповяда нотите да се появят. Би предпочел каквото и да е, само тя да не е тъжна…

Тази нощ би предпочел тя да е до него, за да я попита какво да прави. Обаче дълбоко в себе си знаеше много добре, че винаги е бил сам. Даже когато майка му беше жива.

„Животът…“ — мислеше си той, когато първите проблясъци, предвещаващи деня, се процедиха през пердетата на неговата стая. Будилникът показваше осем часа, но той нямаше сили да стане от леглото. Умората, вълненията и часовата разлика най-сетне го повалиха в неспокоен сън.

„Животът…“ — все още се въртеше в главата му, когато се сепна и се събуди. Звънеше мобилният му телефон. Кайл не успя да го извади от джоба на джинсите, които бяха на пода, и да отговори навреме. Патси му беше оставила не едно, а две съобщения. Щяла да мине да го вземе утре следобед към пет часа.

— Отиваме на среща с Майк Биле у Стив в Ел Ей. Летим в шест. На деветнайсети се връщаме в Лондон. Концерт на трийсет и първи. Нови европейски дати. Ваканцията свърши.

Край на първото съобщение. „Каква бездна между Корин и мен и какво непоносимо сходство“ — помисли си той, като чу гласа на Патси да съобщава, че Диего Марадона, идолът на неговата младост, ще обядва с тях вдругиден.

— Не зная какво ще облека за… но си мисля, че за теб ще бъде добре.

После заключи:

— Всъщност… още нямам точен отговор, отнасящ се до нашия „случай“. Търся те само защото не искам заради теб да си губим времето, ако не присъстваш. Нищо друго не ти остава, Кайл. Каквото и да се случва при Джейн.

„Каквото и да се случва при Джейн.“ Не, Кайл не беше единственият, който имаше вдъхновение. Отговори с есемес „ОК“. Изпрати съобщението, като забрави да напише „Весела Коледа“. Избръсна се, изкъпа се, облече бяла риза и отиде в салона с влажна коса.