Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (121)

3.

В действителност Корин не беше тъжна. Тя загуби надежда. Съзнаваше, че е обект на манипулации в този съдебен процес и не можа да представи фактите, както се бяха развили в нейния истински живот. Беше прекарала много нощи в Къщата, анализирайки своето съществуване. От прекъснатото си детство до съзряването й без време с отговорностите на възрастен. Много години беше съществувала, докато Кайл не я научи да живее.

Никога нямаше да се откаже от този подарък. Отхвърли своята омраза и своя гняв, за да живее. Направи нерешително избор и остана потресена от силата, която я изпълни отново. Мислеше всеки ден за онова, което той й каза и написа:

— Обичам те.

Хващаше се за тези думи, щом усетеше, че може да залитне. В съда, както в леглото нощем, това „обичам те“ беше нейното дърво.

Много преди края на делото младата жена се убеди, че то няма да доведе до никъде. И преди да се оттеглят за разисквания, погледна съдебните заседатели и разбра кой ще гласува против нея и кой ще я защити. Съмняваше се, че ще има мнозинство в нейна полза. Погледна и Джак, който както по време на всички заседания свеждаше очи в подходящия момент и криеше грижливо огромните си ръце. Следва докрай наставленията на своя адвокат. Показа се вежлив и пламенен. Имаше свидетели…

Корин си нямаше никого, който да разкаже за действителните постъпки на Джак. Нямаше приятели. Какво биха казали нейните родители и братя? От техните показания нямаше да има никаква полза. Оставаше Тими, ако знаеше и ако не беше заминал за Афганистан. И Кайл, разбира се. Но Кайл не бе видял нищо. Само беше почувствал.

Джак е бил много ловък. До този момент не бе разбрала до каква степен я беше изолирал.