Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (115)

32.

Фаровете на колите по магистралата заслепяваха Кайл. Беше заел мястото до шофьора, предоставяйки волана на Патси. Притвори очи и подпря глава на студеното стъкло. Но това не му попречи да чува упреците, с които безмълвно го обсипваше. Патси увеличи скоростта и те го заляха като кален порой. Край на първи рунд. Едно на нула за Патси.

Кайл знаеше, че след малко нейният глас като ехо ще ги изрече и ще започне вторият рунд. Беше сигурно. Обикновено така се случваше. На него му бе достатъчно да чака, защото да се надява, че ще се измъкне, беше и напразно, и измамно.

— Не бях ли права? — най-после каза тя. — Всяка година едно и също. Не, уточнявам, всеки път, когато идваш при сестра си, се връщаш съсипан и това трае със седмици. И като ти гледам физиономията, бих казала, че тази година си уцелил всемирния джакпот.

— Джейн какво ти каза? — притесни се Кайл.

— Джейн ли? Много добре знаеш, че освен нейното „добър ден“ и глупавите й разсъждения за моите прически и тоалети, които поглежда с насмешка, не казва кой знае какво, което аз да разбирам.

— Или което те интересува.

— Да. Точно това, което ме интересува. Животът е страшно кратък, Кайл! Нямам желание да се скапвам с безпредметен разговор.

— Имаш късмет, Патси. Нещата не са така лесни за всички хора.

— Всеки е грижите си. Но ако искаш моя съвет, повече не идвай тук.

— Много добре знаеш, че е невъзможно.

— Много добре знаеш, че е невъзможно! — повтори тя.

— Престани, Патси.

Тогава тя удари яростно спирачките и гумите нададоха вой, изразявайки своето недоволство, когато колата свърна в отбивната. Край на втори рунд. Равен резултат: едно на едно.

Боксьорите сядат в ъглите, превързват раните си и не се изпускат от поглед. Звънецът удря. „Начало на трети рунд.“

— Надявам се, че няма да останеш на паркинг тук.

— Какво има, Кайл? Нали ти искаше да говорим?

Нямаше смисъл да й обяснява, че първото ченге, което минеше от тук, вероятно нямаше да е някой от техните най-запалени почитатели. Тогава се стегна, зае предизвикателна поза и попита размишлявала ли е по онзи въпрос през последните дни — и дали е намерила отговор.

Тя позамълча. После с абсолютно несвойствен тон каза:

— Отговорът дойде от само себе си. Бременна съм.

Кайл беше съкрушен. Трябваха му няколко секунди, за да стигне смисълът на думите, които току-що чу, до съзнанието му. Тя отново ги произнесе бавно, после нанесе съкрушителния удар:

— Но не знам дали ти си бащата.

Нокаут и за двете страни и равен мач.