Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (101)

18.

Но очевидно всичко това човек си го мисли и си го казва от разстояние. Тревожи се мъчително от разстояние. Както умува отдалеч. Подслонен до другия. В своята интимна, малка вселена на въпроси и съмнения. Това е също толкова измамно, колкото и ненужно, защото докато разстоянието се стопява по-бързо от снега в Сан Франциско, сърцето се стопля толкова, че подклажда огън в душата, изгаря и смалява до дим всички тъжни решения.

Така, когато Корин мина покрай него, далеч от всякакви погледи, Кайл не се стърпя и протегна ръка, за да хване ръката на младата жена, и душата му намери лесно няколко неоснователни причини да я задържи малко по-дълго до себе си. Забравила предишната дълбока апатия, съмненията и въпросите. Настоящето е толкова магическо. Как да му се съпротивлява човек? Защо да му се съпротивлява? Животът е сега. Не вчера или утре.