Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’instant Precis Ou Les Destins S’entremelent, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Нина Рашкова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Анжелик Барбера
Заглавие: Когато съдбите се преплитат
Преводач: Нина Рашкова
Издател: ИК „Ера“
Година на издаване: 2014
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2158
История
- — Добавяне
42.
За минута Кайл претегли цялата несправедливост, която се бе стоварила върху него, върху тях, и го обзе студена ярост. Откъслеци от разговори със санитарите изплуваха в ума му. Спомни си за свидетелствата, които бе прочел в болницата. За всички болни, които бяха споделили, че винаги настъпва момент, когато причината за тяхното заболяване придобива смисъл. „Аз съм човек, осъден, защото съм бездействал.“ В очите му бликнаха сълзи. И за да прикрие смущението си, коленичи и взе да си обува обувките… и тогава един зелен паяк дръзна да мине по килима. Точно под носа му. Кайл вдигна едната обувка.
— Почакай! — спря го Корин и хвана ръката му. — Когато родих Криста, имаше паяк точно над люлката и аз не можех да го стигна, толкова висок беше таванът. Позвъних, понеже се страхувах, че ще ухапе бебето ми. Пристигна една азиатка с метла и го изхвърли навън.
Като не преставаше да говори, Корин подхвана паячето с едно списание и го отнесе до прозореца. Загледа го как бързо се скри в алоето, чийто единствен цвят тъкмо се бе разтворил.
— „Паяче в къщата носи щастие.“ Спасено е — промърмори тя.
Корин си помисли „като мен“, но каза, че е време да прибере децата. Кайл хвана ръката й, целуна я и призна, като тръгнаха по улицата, че също благодарение на едно паяче е разбрал къде се е скрила.
— Къде беше то?
— Насред плажа на Сиуантанехо.
Кайл забрави за второто съобщение. Беше от неговия лекар, който без никакво състрадание го информираше, че последните изследвания от Мексико са му били изпратени и за съжаление не показвали никакво подобрение.
През първите дни след своето избавление Корин не можеше да се отпусне. Твърдеше, че се тревожи за децата. Най-вече за Малкълм, който не се разплака и сякаш остана равнодушен, когато му съобщи новината. Детето прие фактите сдържано, а Дейзи копираше брат си.
— Какво означава смъртта за тях? — промърмори младата жена в полумрака на стаята. — Смъртта никога не радва. Дори когато освобождава.
Отказа категорично да отиде на погребението на Джак в Сан Франциско. Поръча на адвоката си да й изпрати смъртния акт и да се погрижи за всичко.