Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’instant Precis Ou Les Destins S’entremelent, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Анжелик Барбера

Заглавие: Когато съдбите се преплитат

Преводач: Нина Рашкова

Издател: ИК „Ера“

Година на издаване: 2014

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2158

История

  1. — Добавяне

42.

За минута Кайл претегли цялата несправедливост, която се бе стоварила върху него, върху тях, и го обзе студена ярост. Откъслеци от разговори със санитарите изплуваха в ума му. Спомни си за свидетелствата, които бе прочел в болницата. За всички болни, които бяха споделили, че винаги настъпва момент, когато причината за тяхното заболяване придобива смисъл. „Аз съм човек, осъден, защото съм бездействал.“ В очите му бликнаха сълзи. И за да прикрие смущението си, коленичи и взе да си обува обувките… и тогава един зелен паяк дръзна да мине по килима. Точно под носа му. Кайл вдигна едната обувка.

— Почакай! — спря го Корин и хвана ръката му. — Когато родих Криста, имаше паяк точно над люлката и аз не можех да го стигна, толкова висок беше таванът. Позвъних, понеже се страхувах, че ще ухапе бебето ми. Пристигна една азиатка с метла и го изхвърли навън.

Като не преставаше да говори, Корин подхвана паячето с едно списание и го отнесе до прозореца. Загледа го как бързо се скри в алоето, чийто единствен цвят тъкмо се бе разтворил.

— „Паяче в къщата носи щастие.“ Спасено е — промърмори тя.

Корин си помисли „като мен“, но каза, че е време да прибере децата. Кайл хвана ръката й, целуна я и призна, като тръгнаха по улицата, че също благодарение на едно паяче е разбрал къде се е скрила.

— Къде беше то?

— Насред плажа на Сиуантанехо.

Кайл забрави за второто съобщение. Беше от неговия лекар, който без никакво състрадание го информираше, че последните изследвания от Мексико са му били изпратени и за съжаление не показвали никакво подобрение.

През първите дни след своето избавление Корин не можеше да се отпусне. Твърдеше, че се тревожи за децата. Най-вече за Малкълм, който не се разплака и сякаш остана равнодушен, когато му съобщи новината. Детето прие фактите сдържано, а Дейзи копираше брат си.

— Какво означава смъртта за тях? — промърмори младата жена в полумрака на стаята. — Смъртта никога не радва. Дори когато освобождава.

Отказа категорично да отиде на погребението на Джак в Сан Франциско. Поръча на адвоката си да й изпрати смъртния акт и да се погрижи за всичко.