Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (15)

15.

Джейн често го гледаше, докато се упражняваше. Беше убедена, че нейният брат ще стигне далеч. Представяше си как обикаля света като виртуоз. Ще бъде изключително елегантен със своя смокинг. Ще бъде още по-висок и по-строен, отколкото сега. Косата му ще бъде гладка, лъскава, прибрана назад, непокорният му перчем няма да пада в очите му. Ще ги затваря, докато тълпата се намества, за да го слуша, и никой няма да помръдва, освен когато трябва да си тръгне. Защото музикантът ще напусне най-сетне сцената след многобройни изпълнения на бис. Тогава тълпата, тази странна цялост, надарена с хиляди очи, ще се разпадне и всеки ще отнесе със себе си усещане за щастие. Тъй като артистът им го бе дарил.

Онази вечер, като гледаше Кайл на пианото, Джейн така се развълнува, че й се искаше да го притисне в прегръдките си и да му каже всичко това. Да му благодари. Като публиката. Но избяга засрамена в стаята си.

Именно в гимназията Кайл се натъкна на две решителни запознанства. Стив и Джет. Озоваха се и тримата в един и същи клас. Заедно решиха да си организират рокгрупа и ликуващи, както ликуват тийнейджъри, съобщиха на Джейн, която се разсмя, но не се подигра.

— Няма ли да свириш класическа музика?

— Ами, де да знам, Джейн. Като остарея, със сигурност. Все пак като стана по-стар, отколкото си ти сега.

— От какво имаш нужда?

— От китара.

Джейн отложи покупката на пералня, купи първата китара на Кайл и стана първата му публика. Той пишеше страховити текстове. Изпяваше ги ожесточено на всички малки сцени, на които приемаха групата, тъй като приятелите му не изпитваха същата непреодолима потребност да се разтоварват от емоциите.

Когато видя брат си да се мята с такава убедителност, тя остана… изненадана. Не, в действителност беше потресена. Кайл беше кротко дете, сдържано. И уравновесено дори в редките си изблици на гняв. Бе доловила, че у него дреме нещо. Подобно на механизъм, който го терзае, вдъхновява, възвисява, а може и да го разруши… Но бе далеч от съмнението, че то ще има такава сила. Джейн си мислеше, че то не е по-лошо от поведението му на сцената. Понеже в края на краищата трябваше да се появи рано или късно. Да, по-добре Кайл да крещи на сцената, отколкото да пее, по-добре да се мята, отколкото да носи смокинг, по-добре да чупи китарата, отколкото да се впуска в други дивотии. По-добре неговите ужасни тениски, скъсани джинси, походката му на отнесен човек и безформените му коси, разрошени, зле поддържани, даже този кичур, от който не се виждаха очите му, всичко това бе по-добре, отколкото да знае, че крилете му са подрязани. Какво ще прави без криле? Птиче като Кайл ще умре в клетка.

— Дано късметът ни споходи! Не виждам кого другиго да моля — призна на Сузи, новата си съквартирантка, която си хапваше пилешко бутне.

— Може пък да свърши работа! Искаш ли да ти помогна?

— Защо не!

— Подай ми първо майонезата. И още едно бутне. Да му се не види! Ужасно вкусни са, нали?

— Да, да — съгласи се Джейн, без да ги е опитала. После добави: — Какво предлагаш?

— Ами, ще моля Късмета заедно с теб!

— Много ти благодаря — отвърна Джейн, като си помисли, че и това е нещо.