Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (50)

27.

— Защо сама не ми се обади?

Джак тъкмо влизаше в стая 432. Преди дори да попита дали бебето е добре и как е жена му, той изрече този проклет и неадекватен въпрос и Корин бе обзета от мрачно предчувствие.

— Нямах време. Стана много бързо.

Постара се да добави, че си имат още едно момиченце. Чакала той да дойде, за да го кръстят. Едва не се е родило на паркинга на болницата… Джак изведнъж осъзна, че бебето е в люлка до леглото. Наведе се да погледне малката, която спеше със стиснати до устата юмручета.

— Кестенява е като мен, но е красива като теб.

Корин потрепери. Помоли се от цялата си душа малката да не прилича на него като порасне.

— Криста, а? Вечно име, нали?

Тя кимна. Криста беше името на героиня от книга, която обожаваше като дете. Криста беше свободолюбива и упорита. Спаси брат си от голяма беда, която той глупаво си бе навлякъл. Беше проявила ловкост и проницателност. Криста беше силна и Корин въздъхна с облекчение, че Джак не промени мнението си в последния момент.

— Къде беше, когато започнаха болките?

Започваше се. Подбра думите си много внимателно и си припомни всичко, което бе правила. Беше ли казала на някого нещо, което да я издаде? На дребната старица с бели коси, разбира се. Но тя губеше мисълта си, пък и Джак не бе припарвал в библиотека през всичките години на брака им.

— Дейзи не заспиваше и излязох да я разходя, преди да взема Малкълм. Тогава коремът ми се втвърди.

— Къде беше?

— Недалеч от училището. Взех Малкълм и…

— Защо не ми позвъни?

— Но ти беше в Лос Анджелис!

— Да. Но защо не ми позвъни?

— Не можех, Джак. Когато стигнах до дома, вече почти не можех да вървя. Кейти ме видя най-случайно. Тя се обади за линейка. Стана много бързо. Водите ми изтекоха, преди да дойде.

Джак въздъхна и попита защо Криста се е родила по-рано.

— Не знам.

— Другите ги роди след термина. Като заминавах сутринта и през ум не ми мина, че ще родиш през деня.

— Знам, Джак. Това е положението.

Бебето проплака и Джак го взе.

— Дано следващото да е момче.

Корин се вледени. Не искаше други деца. Не желаеше да стане като майка си. Нямаше още трийсет, а бе родила вече три деца! Най-вече не искаше повече момичета.

Разбира се, Корин изпитваше силна тревога да не се повтори онова, което нейните родители решиха за нея… Страхуваше се от Джак, или още по-лошо тя, в пристъп на лудост да не ги омъжи и някой друг Джак. Защото имаше много мъже, които удряха, докато се кълняха в любов, и на които не можеше да се попречи да татуират любовта си върху кожата на жените. Във всякакви среди. Във всички страни. Техни представители има в кръговете, които правят законите, за да легализират ударите си. Има такива типове по целия свят, които убиват любовта с любов.

— Искам още едно момче — заяви съпругът, сякаш чул нейните мисли.

Корин прошепна „да, Джак“ със сведени очи.

— До кога ще те държат тук?

— Ще ме изпишат вдругиден сутринта.

— Ще бъда тук в девет.

В десет и четирийсет и осем Корин влезе в голямата бяла къща, без да поглежда огледалото. Джак никога не попита как е минало раждането, дали болките са били така непоносими, както предния път. Кейти се появи веднага с Малкълм и сестричката му. Сториха му се огромни. Дебелата крава се поинтересува как е минало раждането.

— За да не забравям, че трябва да внимавам! — каза тя, галейки бузката на Криста.

Джак слушаше, без да чува. Позволи си да вземе три дни отпуск и животът потече както обикновено.

Младата жена все още чувстваше остри болки ниско в корема. По-силни, отколкото след предишните раждания. Но не им обръщаше внимание. В болницата й казаха, че може да се случи в следродилния период. Но болките не отминаваха и станаха непоносими, когато Джак я насили, без да изчака. От нея се изтръгна неволно вик, който събуди бебето и ядоса Джак. Но той стана, за да вземе Криста и да я остави в ръцете на жена си. После за част от секундата Корин видя как той се сдържа. После залепи една целувка на бузката на прекрасната малка принцеса, която заприличваше все повече на майка си, и прошепна в ухото на прекрасната си женичка:

— Хубаво е да те имам отново.

Просна се пак на леглото и захърка. Криста престана да суче. Тя също веднага заспа. Но не и Корин. Коремът ужасно я болеше. Все повече и повече. Отиде до тоалетната. Стана още по-зле, когато си легна отново. Прониза я непоносима болка и почувства как между краката й бликва топла струя. Корин успя само дръпне съпруга си за рамото, преди да загуби съзнание.

Линейката откара младата жена в спешното отделение на Общинската болница в Сан Франциско, където оперираха Малкълм. Тя изгуби страшно много кръв. Носеше се между два свята и чувстваше, че животът й изтича. „Не, не сега — помисли си. — Не искам…“ Дойде лекар с очила с кръгли метални рамки. Обясни, че й е инжектирал медикамент за анестезия и ефектът ще настъпи след минута-две. Може да брои обратно заедно с него. Той започна 20, 19, 18… но Корин не броеше. Видя Кайл, който попита: „А вие?“ После своето отражение в очилата на лекаря. Самата тя беше щраусът, който Джак спечели на стрелбището, и ако забравата не я бе погълнала, щеше да каже:

— Не, не обичам Джак, както мечтаех да обичам.