Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (30)

7.

Корин седеше с наведена глава, както винаги в подобни случаи. Не гледаше нищо определено. Очите й бяха отворени, но тя се бе затворила в себе си. В положение на евакуация. На прозрачност.

По изключение не се мъчеше да изхвърли Джак от съществото си и не го чуваше да ругае всички тъпанари, които не знаеха да шофират. По изключение мислеше за себе си и си каза, че днес нейният живот бе свърнал малко встрани, което промени траекторията на обичайната орбита.

Седнала до Джак, младата жена осъзнаваше, че днес животът й намигна. Не само научи кой е авторът на песента, но и се запозна с него… Днес светлинката у нея, която смяташе, че е мъртва, бе попаднала на ново вдъхновение. Като че ли струя чист кислород я бе съживила. Днес Кайл я попита как е тя, Корин. Един хлапак се спря на паркинга точно когато Джак я притисна до колата и изви ръцете й. Помисли с изненада и недоумение, че Късметът съществува. След това се разтрепери, ужасена от своите мисли. Нима наричаше „Късмет“ факта, че Малкълм трябваше да понесе всичко това, за да изживее тя неочакваните чувства? Прецени пътя, който измина, за да има този син. През някаква друга епоха си мислеше, че животът е застинал. Днес знаеше, че без Малкълм щеше да угасне завинаги.

Днес Корин отвори вратата на тяхната голяма калифорнийска къща с дълбокото убеждение, че вече не е прозрачна. Видя отражението си в огледалото при входа. Косата й беше разрошена, но й се стори, че не е толкова бледа, както обикновено. В детството си не понасяше да се изчервява пред хора. Когато това се случваше в клас, й се искаше да изчезне безследно. Днес беше странно доволна, че лицето й придоби отново цвят пред Кайл. Благодарение на Кайл ли? Не изпита никакъв срам, а някакво странно чувство. Джак може би не беше всемогъщият мъж, който се бе оженил за нея, без да поиска в действителност мнението й. Животът й имаше смисъл. Най-накрая може би…

Поне тази вечер.