Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (57)

34.

Ако съществуваше във вселената счетоводна къща, която да отчита колко пъти на хиляди километри разстояние Корин и Кайл са „усетили“ другия, счетоводителят щеше да получи световъртеж, като тегли чертата на финалния сбор.

И двамата мислеха за другия, като че ли са с него. Но и двамата отричаха. Всеки по свой начин. Всеки със своята самозаблуда.

Виждаха само свят, в който не съществуваше никаква възможност за връзка между живота на единия и живота на другия, и все пак беше хвърлен мост. По един или друг начин срещите им се предпазваха от могъщи сили. Разтърсващи. Ужасни. Толкова… съблазнителни. Тази жена бутна Кайл в неговите укрития и този мъж отвори пролука у нея.