Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (34)

11.

Джак проникна в Корин, без да я попита дали не я боли, дали не е изморена, да не говорим дали има желание. Претърколи се по гръб и погали гърба на съпругата си, благодари на небесата, че Малкълм се е разминал само със счупване на ръката, и стана, за да отиде при сина си.

— Ще бъда до него, когато го отвеждат в операционната.

Тя не слушаше спокойния му глас, както не слушаше виковете и обидите му след срещата с приятния съсед, който не пропуснал да наговори куп глупости. Стените на голямата бяла къща бяха достатъчно дебели, за да не се чува нищо. Тази нощ вместо да изрежда думи, младата жена си изтананика две-три ноти. Защото днес нещата се промениха. Погледна луната, която вървеше по своя път и мина през прозореца. Беше кръгла и пълна. Блестяща. Корин осъзна дълбоко, че съдбата се показва само на звездите. Какво лукавство…

Замисли се за своя син, заспал със сънотворни в болничната стая, усети го в прегръдките си, изпя му няколко ноти и се помоли на светицата на сръчността да бъде щедра към доктор Стейн.