Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (114)

31.

В продължение на няколко минути настъпи мъртва тишина. Младата жена беше щастлива, че остана в кухнята. Да, за втори път за по-малко от десет минути Корин се почувства напълно щастлива. Без да се упреква. Терзанията от изминалата нощ не съществуваха вече. Дори като спомен не бяха останали, когато Кайл й каза „обичам те“. Това не беше обещание, а факт. „Обичам те.“ Всичко останало нямаше никакво значение. Не желаеше, нито мечтаеше за повече. Искаше да живее със силата на тази любов. Любов, която доказва, че две същества се разбират и знаят, че отсега нататък никога няма да бъдат сами.

Нещата се бяха променили. Корин долови у себе си непознато чувство на покълващ живот. Нейният живот щеше да започне. „Моят живот си е мой.“