Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (148)

30.

Първите дни на търсене се изнизаха, прекъсвани от два уикенда, които съкратиха много времето. След това още една седмица изтече точно според плана на Кайл. Той не се отчая нито веднъж, не обръщаше внимание на страховете си и показваше снимката на Корин. Тази, на която гледаше как децата й играят. Как да покаже другите е лице, наранено от Джак. Хората се държаха мило и учтиво, но никой не можеше да му помогне и никой не му даде и най-незначително указание. Кайл се оправяше с испанския, но все пак предупреждаваше винаги, за да го разберат. Впрочем всички усещаха, че търси жената, която обича, и само веднъж го попитаха дали не е „онзи“ Кайл Маклоугън. Младеж на двайсетина години. Певецът отговори много бързо:

— За щастие не.

Почувства погледа му върху раменете си, когато се обърна и продължи по улицата. На Кайл му се искаше и очакваше едва ли не, че младежът ще го потупа по рамото и ще му поиска автограф. Но го видя да се качва в един автобус, който потегли в обратна посока.

През деня обхождаше града според своя педантичен план. Сега знаеше на пръсти всички основни улици и всички семейни плажове. От време на време сядаше на някой от тях. Наблюдаваше хората с часове. Вече забеляза постоянните посетители. Винаги сядаха на едно и също място и той установи, че постъпва по същия начин. „Не притежаваме ли инстинкт за притежание толкова развит, че да ни подтиква да вярваме, че щом попаднем веднъж на едно място, то ни принадлежи завинаги? Или може би защото това успокоява… Поне да не е някой стар навик от ученическите години. Или е заради феромоните…“

Да, Кайл оставяше ума си да блуждае… Всичко беше добре, стига да не мисли за Нещото, което разяждаше кръвта му, тъй като нямаше никакво желание да свири, нито да слуша музика. Китарата му спеше, подпряна на стената през всичките нощи. И тя нямаше желание да бъде обезпокоявана от неговите мисли. Приоритетът сега беше „другаде“ и времето изтичаше толкова бързо.