Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (5)

5.

Кларк Бентън не отправя дълго време молитви към светицата на бързината, за да види молитвите си сбъднати. Три седмици по-късно отвориха салон за луксозни коли и някой си Джак Браниган дойде да обядва — най-случайно — в ресторанта „При Теди“. Сервира му Корин и той не откъсна очи от нея. Обядва там всеки ден през тази първа седмица. Сядаше все на същата маса, за да го обслужи Корин. Гледаше я както се гледа десерт. Беше изключително учтив и добре облечен. Говореше й с уважение. Усмихваше й се, а тя свеждаше очи. Но все пак се усмихваше, а междувременно Теди си взимаше бележки.

На седмата вечер се обади на Кларк:

— Каза ли ти Корин нещо?

— Какво? — рече Бентън, обувайки с най-голяма бързина пантофите си. — Уловът богат ли е?

— Богат е. Човекът си го бива. Учтив и амбициозен.

Таткото си го преведе с „джакпот“. Каза на Теди, че идва. На практика Кларк тича до ресторанта по пантофи. Нямаше време да ги събува. Искаше да чуе със собствените си уши и да види със собствените си очи как думата „амбициозен“ излиза от устата на приятеля му.

— Но „ам-би-цио-зен“ в какво?

— В продажбата на коли.

— В новия салон ли?

Теди потвърди с кимване.

— Шефът ли е?

— Не още…

— Не още…

Кларк се върна вкъщи с ръце в джобовете. С вирната към звездите глава. Риболовът беше успешен. Но се пазеше да не спомене нещо пред жена си. Още повече пред Корин. „Момичетата не разбират нищо от риболов.“ Заспа с благодарност към светеца на острия нюх и към всеблагия Бог за благодатта, че сполуката съществува. За пръв път от много месеци спа през нощта спокойно.

Последваха още няколко дни в молитви. Изобилни блюда, десерти, предлагани в ресторанта „При Теди“ и доставени от ръцете на десерта, който Джак искаше. А Корин се усмихваше не дотам срамежливо. Пък и в края на краищата той беше хубав мъж. Винаги носеше вратовръзка и не събличаше сакото си, докато се хранеше. Беше елегантен. Имаше много черни очи, чисти ръце и добре поддържани нокти. Като си тръгваше, казваше:

— До утре, госпожице.

Корин отговаряше:

— До утре, господине.

Според преценката на Джак тя беше много приятна. За схрускване. Най-вече, когато му се усмихваше. Изглеждаше толкова крехка. Толкова сладка. Толкова желана. Толкова наивна. Направо идеално!

Преди края на следващата седмица я помоли учтиво да го придружи на кино.