Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (77)

54.

Не си позволи да прави каквито и да са догадки. Затвори блиндираната врата, остави Криста в люлката в хола и разкъса плика, без да губи време да съблича мантото си. Един лист беше сгънат на четири. Корин го извади с треперещи ръце и прочете няколкото думи, надраскани нечетливо съвсем по средата.

Ето как получи известието на Мери Ти, изпратено седмица по-рано. То бе заредено със същото напрежение, както когато е било формулирано. Корин произнесе на глас „Сиуантанехо“ и изпита чувството, че Мери е с нея в белия хол и я притиска в прегръдките си.

Не беше необходимо по-дълго писмо. Когато думите са излишни, те имат способността да изчезват. Помисли си, че времето и пространството не са неизменни величини във вселената. Впрочем днешният ден приличаше на Коледа. Корин получи два подаръка, за които мечтаеше и които не се осмеляваше да си пожелае. Статията на Тими и писмото от Мери. Два подаръка. „Все пак три, ако броя и усмивката на пощальонката“ — помисли си тя развеселена, преди да се стъписа. Защото имаше още едно известие. Малкълм се страхуваше от своя баща… А той съвсем навреме беше в командировка достатъчно далеч. Едва ли не още един подарък. С изключение на това, че вечерта щеше да се върне.

Младата жена сложи дърва в камината, зави Криста и седна на канапето. Разтвори вестника и прочете с удоволствие интервюто на Тими. Беше проведено умело, с чувство за хумор. Мислеше си, че брат й има истински талант да привлича читателите, когато се спря на последните редове:

— Няма да ви питам откъде черпите вдъхновението си, защото сигурно сте отговаряли хиляди пъти на този въпрос, но бих искал да науча за какво се хващате, когато като на всички хора в живота ви нещо се обърка?

Кайл беше отговорил:

— За клоните на дърветата. По-специално върба.

Хубаво беше, последните думи от интервюто. „По-специално върба.“ Две думи, избрани, за да попаднат право в целта. „Боже мой“ — каза си Корин, развълнувана както никога през живота си. Загледа двете снимки. На по-голямата трите момчета държаха Патси, изтегната върху ръцете им. Тя беше просто великолепна. Свободна. Лъчезарна. Силна.

И втората… втората беше на Кайл, седнал в един фотьойл. Сам. Беше отметнал косата си и гледаше право в обектива. Като че ли се обръщаше към нея. Като че ли й изпращаше послание. На Корин й се стори, че има същия израз, както когато я попита дали би обядвала с него. О! Толкова щеше да й хареса… Толкова й се искаше да чуе отново гласа му. Тими беше ли му казал, че е неин брат?

Да, тази статия, нейното съдържание, беше допълнителен подарък. И общият сбор прави… Корин затвори очи. Може би заспа. И със сигурност сънува, докато Криста се събуди.