Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (137)

19.

— Добър ден, Кайл.

— Добър ден, докторе.

Стоеше до прозореца, когато чу да се чука. Лекарят влезе в стаята видимо притеснен. Усещаше се от километри. Седна на леглото, за да прикрие смущението си, и едва след секунда-две го погледна в очите.

— Предполагам, че новините не са добри.

— Много съжалявам, Кайл.

— Значи е най-лошото.

— Опасявам се, че е така.

Кайл остана до прозореца, но се обърна и се загледа навън. Небето от дни беше сиво, вятърът като че ли не смогваше да отвее всички облаци и тази пролет в Сан Франциско се бавеше мъчително като изминалата година.

— Какво казват хората в такива случаи?

— Нищо през повечето време.

— Защото предчувстват последствията или защото не си представят, че това може да им се случи?

— Никога не съм се осмелявал да попитам.