Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (111)

28.

Събужда се хиляда пъти с усещането, че някой се забавляваше, като му нанасяше удари с ножица, като същевременно се унасяше и му се повдигаше. Но не беше в състояние да помръдне от позата, в която Джейн го беше оставила. Главата му тежеше и все пак болката беше по-поносима от това, което го смазваше. „Какво направих? Какво направих?“ Въпросът се повтаряше непрестанно, докато вратата на стаята отхвръкна и Патси се появи на прага, облечена с ябълковозелено манто в комплект е шапка в същия цвят.

— Страхотно! Пак си в леглото. Имам чувството, че прекарваш живота си в него и хич не ти пука дали ще измъдриш някой хит!

Кайл затвори отново очи. Патси не се лъжеше. През последните месеци, прекарани по пътищата, леглото, където и да се намираше, беше негово убежище, негов дом. И както във всяка къща чистенето е неизбежно, за да се разкара прахолякът, от който никой не може да се отърве. Тя дръпна завесите и отвори прозореца.

— Какво те прихвана, та се подреди така?

— Пусни пердетата.

— И дума да не става, видя ли колко е часът?

— Колко е часът?

— Часът е шестнайсет.

Той се вцепени. Тя също. „Шестнайсет часа.“

— Добре, че не дойдох с такси! Какъв позор, ако трябваше да ме чака — започна тя, затръшвайки вратата, която един шляещ се паяк избягна със скок. Насекомото се укри под леглото, умело се провря между вълмата прах и се спотаи задъхано в новото си скривалище. „Какъв темперамент! — рече си то — най-после знам кой блъска вратите във вселената!“