Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (65)

42.

Бяха резервирали за шампиона на търговците на луксозни коли апартамент в изключително удобен хотел в сърцето на Лондон. Корин остана там почти през целия ден, докато Джак беше във фирмата. Той очевидно нямаше да й разреши да отиде сама при родителите си и тя излезе навън чак следобед. Наблизо имаше парк, но заваля като из ведро само няколко минути след като седна на една пейка. Трябваше да се върнат тичешком. Децата заспаха почти веднага от умора, даже преди Джак да прекрачи прага.

Кларк Бентън най-случайно звънна и успя да склони зет си да ги заведе сутринта, за да се порадват на внуците си. Колкото може по-дълго.

— Но ще трябва да ги вдигна много рано.

— Какво от това? Ако им се доспи следобед, и при нас има легла, Джак.

Когато Корин слезе от колата, едва позна Луис и Джеси, близнаците на Брайън — номер две от братята Бентън. Неговата жена Джена беше починала малко след тяхното раждане от рак. Минаха години, преди да го преживее. Децата бяха с три години по-големи от Малкълм и заради гостите им разрешиха този ден да не ходят на училище. Те се затичаха с разрошени коси. Бяха вир-вода от играта в градината, която приличаше по-скоро на минно поле в сравнение с идеално поддържаната морава на съседите. Невъзможно бе да се определи цветът на шапките им, но бузките им пращяха от здраве. Миришеха на нещо свежо, на пот и трева. Очите им бяха очите на семейство Бентън. Сини, светли и живи. „Приличат на Малкълм“ — помисли си Корин, целувайки ги.

— Ще дойдеш ли да играем?

— Може ли? — попита момченцето, като погледна баща си.

— Защо питаш? — попита Кларк и го побутна при другите.

Притисна дъщеря си до себе си. Доколкото можа, понеже Криста се гушеше до майка си. Дядото й заговори нежно. Тя го погледна недоверчиво, но не се разплака, когато я взе. Той се засмя. Малката се ококори и се взря в него внимателно. После се усмихна. Дядото се обърна към Корин, поздрави я, че се е „потрудила“ добре, и се наведе възхитен към Дейзи.

— Добър ден, хубавице. Толкова си руса, колкото сестра ти е кестенява.

— Добър ден, дядо.

— Ама ти говориш много правилно.

— Корин се грижи много добре за нашите деца.

Кларк се изправи и каза:

— В това, синко, никога не съм се съмнявал.

Той се запъти с бебето на ръце към колата — последен модел, Дейзи след него и след тях Джак, хванал Корин за ръка. Двамата мъже се дивяха пред всеки детайл на луксозната лимузина. Тъстът погледна своя зет с цялото уважение, което му вдъхваше, и хвърли едно око към любимия си съсед, чието здраве и репутация се бяха разклатили след развода на дъщеря му. Корин попита как е Брайън.

— Вече е по-добре, среща се с някаква жена, но не питам. Той не иска да говори.

Кларк разказа стегнато и точно за всеки от синовете си. До един работеха, въпреки че никой не бе учил повече от гимназия.

— Бачкането е много важно за един мъж. Даже Тими с неговите статии по вестниците се оправя без нас.

Добави, че тази вечер всички ще се съберат. Всички е изключение на Бен, който живееше в Манчестър, и на Джейми, който се подвел по някаква червенокоса с маниер на стара мома, и се преместил в Дъблин.

Племенниците на Корин заедно с Малкълм, чиито коси бяха вече разрошени, също се струпаха около колата на Джак като запалянковци. Те гледаха очаровани, Малкълм не правеше изключение. Колата беше абсолютно същата, която показа на братята й, когато за пръв път паркира пред дома на семейство Бентън. Тогава на Корин също й направи впечатление.

Джак си погледна часовника. Трябваше да тръгва за работа. Искаше да поздрави тъщата си, но Кларк каза, че в момента болногледачката й почиства и превързва краката и ще се видят на вечеря.

— Корин! При родителите си ли ще останеш? — по-скоро изкомандва Джак, отколкото попита.

— Че къде да ходи? Не съм виждал дъщеря си повече от четири години!

Браниган сложи ръка на тила на жена си и предупреди, че ще се обади през деня. Тя отговори, „добре“, помисли си „както обикновено“, а баща й прошепна:

— Живееш далеч от семейството, но извади дяволски късмет, че намери този Джак, нали?

Думите, които Корин се бе надявала да каже, заседнаха в гърлото й. Беше обмислила безброй реплики. Знаеше ги наизуст. Дори ги репетираше: „Джак ме бие, татко.“ „Джак ме насилва, когато не искам, мамо.“, „Джак играе странна игра, Тими“. Но в този миг разбра, че никога няма да произнесе тези думи. Тогава от отчаяние се усмихна на щастието на баща си. И сведе очи. Той сложи ръка на рамото й и я поведе към задната част на къщата.

— Елате, деца, ще ви покажа любимото място на майка ви, когато беше на вашите години.

— О, все си е там — каза Корин, хапейки устни пред старата върба.

Когато секачите започнаха да я секат, Тими изпадна в такава криза, че бащата на Корин ги спря в последния момент. Помоли ги да окастрят изсъхналите клони и хората се погрижиха за дървото, обречено на сигурна смърт според всички. Пребори се. Устоя на онова, което напираше да го унищожи, и на ужасните зимни ветрове. На следващата пролет сребристозелени листа изненадаха всички.

— … и оттогава ще рече човек, че ще ни надживее!

Корин погали дългите листенца. Бяха нежни, но жилави.

— Като беше на пет или шест години, те видях как се люлееш на този клон. Косата ти се носеше заедно с вятъра. — После Кларк добави: — Знаеш ли, все се страхувах като всички бащи, че ще работиш някаква тежка работа. Радвам се, че срещна Джак.

Корин се усмихна и се подслони под спускащите се клони. Сложи ръка на ствола. Толкова измамни пътища. Баща й искал да я защити. Как да му се сърди? Тя не изпитваше ли същите страхове? Как да попариш мечтите на някого? С какво право?

Не й достигаше кураж. Във всички случаи не и такъв кураж. След това един остър глас ги сепна. Госпожа Бентън викаше, че ги чака на терасата.

— Корин?

— Идвам — отвърна тя.

Баща й тръгна, повел Дейзи за ръчичка и понесъл Криста на ръце. Корин почака да се скрие зад ъгъла на къщата и опря гръб на ствола. Сърцето й биеше лудо. Какво да направи, за да се спаси?

Тогава за пръв път у Корин се оформи тази идея. Да, животът й претърпя леко изменение след инцидента с Малкълм. След Кайл. Срещата с орбитата, в която се движеше ден след ден, се отклони едва забележимо, но учените, които знаеха да измерват този вид явления, щяха да го докажат със сериозни изчисления. Тя съвсем беше изгубила представа за събитията и ако тези господа благоволяха да вдигнат носове от своите книги, щяха да посъветват младата жена да се поинтересува малко повече и да изпрати зов за помощ, за да ускори нещата.

Но без майката на Корин.