Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (168)

Епилог

Корин Дженкис никога не спомена първата плесница, нито статията на своя брат. Джак умря и отнесе тайната. И Корин ще си отиде по същия начин. Има неща, които не можем да разкрием пред никого. Дори пред тези, които обичаме най-много.

Няколко седмици след смъртта на нейния любим подреждаше вещите му и намери в портфейла му писмо, адресирано до господин Кайл Маклоугън. Носеше дата 12 юли 200… Изпратено беше от Уилингтън същия ден. Корин си спомни, че това бе градът, в който се беше родил нейният съпруг. Докато изваждаше писмото от плика, изпадна снимка. Беше на възрастна жена с бели коси и строга прическа. Обаче се усмихваше с майчинска нежност.

„Добър ден, Кайл,

Казвам се Джулия Дос Сантос и сега съм много стара жена. Животът ми отпусна достатъчно време, за да ме научи да разбирам нещата. Нямам никакво доказателство, че ти си онзи, за когото мисля всеки ден от моя живот. Но съм сигурна.

Никога не сме се срещали, но веднъж разговаряхме по телефона. Ти беше на пет години. За последен ден бях на работа… Запазих те в сърцето си през всичките тези години.

Нямам деца. Моят живот… Животът… знам, че ще разбереш. Постоянно следях работата ти и съм горда с човека, който ти стана.

Бих искала да ти кажа, че мислех за теб като за мой син.

Джулия“

Кайл никога не бе споменал за Джулия пред никого. Но положително й бе телефонирал, понеже бе записал най-отдолу на листа номер на мобилен телефон. И той си бе отишъл със своята тайна. Тогава и Корин ще направи същото. Прибра писмото до снимката на съпруга си в своя портфейл.

На хиляди километри Джейн седна на пианото в голямата зала на Къщата. Двете жени затвориха очи и музиката завладя пространството.