Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (163)

45.

— Знам, че се криеш, и понеже си в моя дом, искам да разбера какво си направила.

На Корин не й оставаше друго, освен да изреди фактите под внимателния поглед на собственичката на мотела. Беше глупаво да я лъже, а да замине веднага, беше просто невъзможно. Младата жена започна да говори, но мексиканката не дочака края на разказа, за да отбележи:

— Моята майка казваше: „Една жена не предава друга жена. Още повече когато става въпрос за бедствено положение.“ Благодаря ти за откровеността и сега ще ти разкажа моята история. Родена съм в много бедно семейство от другата страна на американската граница. Нямахме нищо. Наистина нищо. Когато баща ми почина, съвсем изпаднахме. А само на няколко километра по-далеч имаше всичко. Пристигнах в Щатите на седемнайсет години. Беше 1972 година, преминах тайно границата и работех като нелегална емигрантка десет дълги години. Страхувах се до смърт. Пребродих почти всички щати и работех на онези най-окаяни места, каквито заемат само „несъществуващите“, докато Случайността не ме отведе в един мотел, собственост на прекрасен човек, който се ожени за мен. И който освен това ми даде любовта си и поданство. Животът ми се промени изцяло. Не бях богата, но не бях и бедна. Изпращах винаги необходимото на моето семейство, за да се учат братята ми. Когато те напуснаха дома, майка ми се върна да живее при своята майка на брега на Тихия океан. После баба ми почина и мама остаряваше сама, защото братята ми се бяха оженили за жени без душа. Здравето й се разклати, тъй че един ден отидох да я взема. Сега е при мен и аз се грижа за нея. Само да знаеш колко ми липсваше, когато бях млада… Но — въздъхна тя — es la wida. Това е моят живот. Спя със спокойна съвест и вече не се налага да се крия, за да живея. Когато те видях да отъркваш дуварите и да свеждаш поглед, без да споменавам акцента, разбрах, че живееш като сянка, и знаеш ли, идвам от страна, където цветовете формират живота.

Корин бе прошепнала едва чуто, че се е загубила.

— Като се омъжих, Джеймс ми върна цветовете, разбираш ли? Оттогава по някакъв начин и аз притежавам тази способност. Но не знам дали ще приемеш онова, което мога да направя за теб.

Очите на мексиканката бяха по-черни от абанос. Навеждаше човек на мисълта за Снежанка с великолепна, златиста кожа.

— Ако държиш съпругът ти да не те намери, не бива да оставаш в Съединените щати. На твое място щях да замина. Щях да напусна страната.

— Не искам да се връщам в Англия — промърмори Корин.

Мексиканката се разсмя.

— Не ти предлагам Англия! Там е много студено! Говоря ти за слънце. За музика. За цветове. За Мексико. За Сиуантанехо.