Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (149)

31.

Осемдесет и шест. Осемдесет и два. Седемдесет и три… И нищо.

Кайл преживя два дни на крайна умора, които му напомниха, че е много болен. В последна фаза. Беше принуден да лежи цял следобед и нямаше сили да стане вечерта. За късмет топлината го упояваше дълбоко, без да му носи тревожни кошмари. Събуди се на другия ден в три часа следобед и се чувстваше също толкова изтощен. Краката му го мъчеха. „Не сега. Толкова близо до края съм. Не сега, Господи, моля те!“ — забеляза с изненада, че се моли, когато се обади Джейн.

— Как си?

— Добре съм — излъга той.

— Климатът в твоя курорт като че ли ти се отразява здравословно.

— Не се опитвай да ме накараш да ти кажа къде съм, Джейн.

— Дан в крайна сметка ще те открие.

— Ти помоли ли го?

— Не — излъга тя на свой ред.

— Всъщност не ме е грижа. Ти разтръби, че твоят Дан не е колега на Арнолд, Брус и кой още беше?

— Силвестър.

— Ах, да! Силвестър… Светецът от последния ден.

— Много смешно!

— Казах ти, че съм във форма.

— Кайл, ако почувстваш, че…

— Моля те! Остави ме да правя, което съм решил.

Сестра му въздъхна, но прибави, че не би желала да бъде сам и изолиран в някоя болница.

— Благодаря ти, че ми напомни.

— О, Кайл! Аз…

Тя се наруга. Той сигурно имаше право. Мнението на лекарите беше категорично. Самата тя какво би направила, ако се намираше в неговото положение? Щеше ли да губи ценно време, за да негодува? Кой не би опитал всичко на света, за да изживее последната си любов? Може би единствената, за да бъде толкова желана.

— Да не забравя, като откриеш Корин, предай й, че имам новина за нея.

— Добра или лоша.

— По-скоро добра.

— Джак мъртъв ли е?

— Не още.

Кайл се надигна на лакът. Хиляди рецептори в неговия мозък се активираха и му вдъхнаха енергия.

— Обясни — настоя.

— Същия ден, когато ти тръгна, Браниган заминавал за Англия. Но не е отпътувал, както е било предвидено.

— А! Значи затова беше олелията на летището.

— Браниган успял да подлъже единствения полицай, който го е ескортирал, и слязъл от самолета точно преди да излети.

— Моля те, кажи ми, че е извършил някоя глупост, и полицаят е стрелял.

— Наистина е извършил глупост. Не знам точно как са се развили нещата, но във всеки случай успял да събори ченгето на земята и хукнал, без да гледа накъде. И… познай какво?

— Джейн, пощади ме.

— Бил е премазан от такси, което летяло с бясна скорост.

Кайл се умълча, замислен, че историята странно се повтаря.

Че за няколко минути неговото такси щеше да го блъсне… Джейн заключи:

— Браниган е в кома.

— Как разбра?

— Неговият адвокат се свърза с мен да предам новината на Корин, ако знам къде е.

— Какво му каза?

— Какво бих могла да кажа? Че моят брат знае къде се крие тя ли?

— Аз не знам! — ядоса се той.

— Кайл, нищо не съм казала.

— Какви са прогнозите?

— Адвокатът не ми спомена нищо. Не искаше да каже, че не знае.

— Във всеки случай няма десет хиляди възможности.

— Няма. Съгласна съм с теб. 1) Джак се събужда и се връща в килията за дълго. 2) Умира и ура! 3) Хипотетично, ако вегетира, и хипотетично, ако откриеш Корин, тя ще трябва да говори с децата си и…

— В пресата появи ли се нещо? — прекъсна я Кайл.

— Не. Не. Няма нито една статия. Но пак според адвоката на Джак това е една възможност. Той обмисля сериозно идеята да разпрати снимка на Корин и децата на вестниците и списанията във всички страни.

— По дяволите!

— А ти в Щатите ли си?

— По дяволите, Джейн!

— Вече се свързах с господин Сескен, адвоката на Корин, за да прецени какво може да направи, за да му попречи. Но, честно казано, може би е по-добре тя да се появи. По една или друга причина ще има нужда от нея.

— Корин не желае Джак да я открие.

— До кога ще успее да се крие?

Той разбра какво намеква сестра му.

— Знам много добре, че не съм вечен — прошепна той, като си мислеше, че даже не е по силите му да я защити.

Джейн добави, че безкрайно съжалява, и той се умълча.

— За какво мислиш?

— За една хипотеза, която не ти е хрумвала.

— Каква?

— Мога да го убия.

— Кайл!

— Повтарям. Ако трябва да го направя, ще го направя. Моли се този негодник да пукне!

— Ужасяваш ме.

— И аз.

— Наистина ли си способен на подобно нещо?

— Не. Защото няма да имам възможност.

Тя отговори, че ще се престори, че не е чула последните думи, докато той мислеше с ужас, че за нещастие можеше да го направи.

— Ако видиш Корин…

Той въздъхна.

— Моля те, Кайл, пази се.

— Защо?

— Заради вас двамата — подчерта тя.

Прие последното като обещание за бъдеще. Почувства се щастлив, че за Джейн те бяха заедно. Това беше нещо като узаконяване. Бяха вече едно за някого и, по дяволите… ще изиграе своята роля в равносметката на Късмета, когато тегли чертата. Неговата сестра беше свидетелят на онова, което ги свързваше. Винаги бе необходим свидел. За доказателство. За дните, когато страхът заприличваше на сибирски вятър, който оставя след себе си ледена пустиня. Пустиня, лъхаща на смърт.