Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (147)

29.

Като пристигна при терминала, таксито на Кайл беше забавено от цяла кохорта ченгета. Забеляза, че качват носилка в една линейка. Обикновено се интересуваше от всичко и щеше да попита какво се е случило. Но тази сутрин нямаше време за губене. Вълнуваха го само неговият полет и паспортът му. Мина през всички формалности, без да се обръща, и се настани на мястото си успокоен.

След пет часа здрав сън хвана връзката за Сиуантанехо. Планът за пътуването го бе завладял изцяло. На компютъра организира търсенето и вече знаеше откъде да започне. Първо ще наеме кола, щом слезе от самолета, и ще се поинтересува за хотел на плажа. На най-хубавия. На най-малкия. Може би този, където Корин водеше децата си. С малко късмет ще обърне глава и зървайки го, ще се хвърли в обятията му. „Нямам и секунда за губене“ — каза си.

Беше вече 17:57, когато остави китарата си и сака. Всички обществени служби бяха затворени. Кайл поиска план на града от рецепцията на хотела, след това се настани на терасата на ресторантче на плажа. Поръча си бира, риба и печени на скара зеленчуци. И домати.

Сервитьорката почака да прибере плана, за да му сервира, и той отново усети, че е гладен. Дали животът отново потече във вените му? През целия ден се двоумеше въобразява ли си, че е по-добре, или беше факт. „С такива тъпотии ли ще се измъчвам?“ — помисли си.

Щом се нахрани, разтвори плана и загради с кръгчета всички училища. Около шейсет и четири хиляди жители. Четиринайсет училища, в които Малкълм би учил, разпръснати из целия град. Позамисли се дали да не разшири търсенето си и в околните селища, но интуицията му нашепна, че ще загуби ценно време. Тъй като можеше да ги обходи само едно по едно с предположението, че Корин води сутрин Малкълм и следобед го взима, това означаваше четиринайсет дни наблюдение и издирване, двайсет и осем възможности да я намери, като не се смятат съботите и неделите. За късмет учебната година тъкмо започваше. За късмет децата нямаше да са болни. „За късмет Корин е в Сиуантанехо“ — нашепна му глас.

Утре Кайл ще застане пред първото училище от неговия списък, щом го отворят, ще остане там, докато не влезе и последният закъснял, ще показва снимката на младата жена на родителите, след това в ресторантите в квартала. Понеже знаеше, че вероятно тя не се казваше вече Корин. Нито децата Малкълм, Дейзи и Криста… Може би си е боядисала косата. „Не. Трябва да имам късмет. Сега именно късмет ми е необходим.“