Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (78)

55.

Сложи малката, вече заситена, в креватчето й, почака дишането й да стане равномерно и слезе в хола. Взе ножиците и изряза внимателно снимките. Но като взе лепилото, се сепна. „Какво правя? Не съм оглупяла дотам, че да залепя тази статия в тетрадката!“ Защото, да, трябваше да е загубила съвсем ума си и да иска да се самоубие, за да подразни по този начин Джак.

Трябваше да… да… я скрие. Корин би предпочела да я хвърли в огъня. Но подарък отказва ли се? В такъв случай не оставаше ли само възможността да я скрие? Стана и огледа и най-скришните кътчета в хола. После в кухнята, банята, гаража и във всички останали стаи. Нито едно място не й се стори достатъчно сигурно. „Все пак трябва да намеря скривалище“ — паникьоса се тя, умолявайки светото вдъхновение да й изпрати просветление. Минутите се нижеха, без да й хрумне идея за сигурно скривалище, а стенният часовник в хола отброи ненадейно три глухи удара.

Трескава лудост обхвана младата жена. Щом е три часът, трябваше да побърза, за да е навреме пред училището. Как изгуби толкова много време? Прибра ножиците и лепилото на местата им и отиде в стаята на Криста. Сложи статията в последното чекмедже на скрина под хартията, с която бе постлала дъното му. Там, където криеше книгата на Мери. Това скривалище беше най-надеждното. Джак и да спеше със свити юмруци, не подреждаше дрехите на децата… Нека да оставя своите там, където му падне.