Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (84)

1.

Измина много време от деня, когато Корин позвъни от телефонната кабина. Дълги дни, през които младата жена стана още по-внимателна и търпелива. Да промени живота, това е… Нима беше възможно? Изработваше планове. Отказваше се от тях. Трябваше да ги усъвършенства. Трябваше да си намери работа. Каква? Къде да живее. Но в действителност един-единствен въпрос я спираше.

Ами ако й вземе децата?

Този въпрос я бавеше. Наближаваше Коледа. По това време на годината Джак обичаше да обикаля магазините, за да купува подаръци. Обичаше играчките, опаковките, златистите панделки и бижутата, които неговата жена обожаваше. Обичаше да я държи за ръка и да наблюдава кой я гледа. По-точно как този „той“ я гледаше, после как „той“ гледа него и как тя „моята съпруга“ свеждаше глава, приспадайки наум изминалите дни, до онзи миг, който ще дойде „скоро“.

„Може би след Коледа…“