Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (33)

10.

Отне му не повече от две минути да открие гроба на родителите си. Втора алея, седми гроб отдясно. Под името Клара Бондера, по мъж Дженкинс, името Бък Дженкинс беше съвсем наскоро гравирано. Джейн се бе погрижила майка им да бъде погребана в Сан Франциско, но Мерзавецът бе пожелал в своето завещание да почива при съпругата си. Не можаха да го предотвратят. Абсурдни са всичките тези процедури. Джейн срещна безброй затруднения, за да пренесе тленните останки на майка им от Уилингтън, а ето че с абсолютна лекота нейният убиец се озова при нея. Във вечността. И за пръв път Кайл се запита какво ще пожелае да бъде изписано на неговия надгробен камък. Кайл Дженкинс или Кайл Маклоугън? Името на неговия родител или сценичното му име? „Отказах се от него, но той съществува. Не мога да умра, преди да съм се избавил от този Мерзавец“ — каза си.

Студеният вятър повдигна краищата на палтото му. Той стоя неподвижно дълго време, взрян в буквите и цифрите. Толкова непоследователно бе всичко. Защо майка му беше обичала този тип? Защо беше търпяла, приемала и понасяла онова, което той й бе причинявал? Защо не се беше разбунтувала и не беше избягала? Защо не беше успял да я защити? Защо, защо и защо, и защо?

„Защо?“

Ако го наблюдаваше някой ангел, щеше да се трогне от този човек, застанал сам пред надгробната плоча на своите родители. Изглеждаше толкова уязвим и все пак силен. Ето едно противоречие. Оттам ли идваше неговият талант? От тази пукнатина ли? От липсата на разбиране ли? Във всички случаи този ангел нямаше да устои на желанието да го прегърне през раменете и да прошушне в ухото му, че трябва да вдигне очи.

Което и направи. Забеляза пълната луна, върху чийто диск се открояваха клоните на една бреза. Картината беше ясна. Красива. Тя му внуши да си тръгне.