Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (68)

45.

Когато Корин си почисти грима и излезе от банята в разкошния лондонски хотел, съпругът й я чакаше съвсем гол в леглото, което ни най-малко не я изненада. Той каза, усмихвайки се, че не е изял десерта си. Плодовият сладкиш не го задоволил. Люби я мълчаливо. Накратко казано, както Джак си знае, а през това време тя благодари на светата случайност, че изпречи Кайл на пътя й… Този човек разбра само за няколко часа. Но минаха месеци, преди да й стане ясно неговото послание, и тази нощ, загледана в тавана, си помисли за пръв път, че заминаването е нейната врата към избавлението.

Само че за да замине, й бе необходимо местоназначение. Убежище. Място, на което да пристигне. Но къде? Във всички случаи не при родителите й, те веднага ще я върнат при нейния прекрасен съпруг. Не и при братята й. Те са същите. И как ще се грижи за себе си? За децата си? Защото няма да ги изостави. Никога. Когато все пак се разведеше, не умееше нищо да прави. Джак й го повтаряше често. А ако откаже да й даде децата… О! Не! Това — не!

Може би Тими… Ще намери ли решение? Каквото и да е решение? Не. Тими имаше мечти. Признанието и изповедта невинаги са лесни. Може би е по-лесно пред непознати, които не носят отговорност, че не са видели, заподозрели или разбрали… Но непознати… Корин не срещаше непознати.

Оставаше Кайл. Ами ако нямаше друг, освен Кайл? Потрепери. Да. Нямаше друго, освен светото съвпадение, което си правеше шега, размествайки пешките на шахматната дъска.