Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (95)

93.

Събудих се в леглото. Сърцето ми биеше до пръсване, а тениската и шортите ми бяха прогизнали от пот.

В съня ми Анри ме бе взел да го придружавам на едно от неговите убийствени похождения в Барбадос и ми обясняваше защо е отрязал главата на Сара Русо. Докато говореше, я държеше за косите:

— Разбра ли какво обичам? Онзи неуловим миг между живота и смъртта.

След което Сара се превърна в Манди с небивала лекота, както се случва само в сънищата.

Тя ме изгледа, докато кръвта й се стичаше надолу по ръката на Анри, и промълви:

— Бен, обади се на 911.

Вдигнах ръка и избърсах потта от веждите си.

Не бе трудно да разтълкувам този кошмар. Бях ужасен, че Анри може да убие Манди. И се почувствах виновен заради онези момичета на Барбадос, като си мислех, че ако се бях обадил на полицията, те можеха още да са живи.

Можех ли наистина да го направя?

Представих си как отивам във ФБР още сега, разказвам им как Анри бе опрял пистолета си в мен, как бе направил снимки на Аманда и бе заплашил да ни убие и двамата.

Щях да им разкажа още как ме бе вързал с верига в една каравана в пустинята, как ме бе държал три дни там в плен, докато ми споделяше подробности за своите тридесетина убийства. Но дали всичко това бяха признания? Или само някаква глупава измишльотина?

Нямах никакво доказателство, потвърждаващо, че това, което Анри ми бе разказал, е истина. Нали разполагах единствено с неговата дума.

Представях си още как агентът от ФБР ще ме изгледа скептично, след което телевизионните мрежи ще разпространят описанието на „Анри“: мъж от бялата раса, метър и осемдесет и три, към седемдесет и три килограма, около тридесет и пет годишен. И това естествено ще вбеси Анри. И тогава той ще се опита да ни убие.

Дали наистина допускаше, че ще постъпя така?

Вперих замислен поглед в отблясъците от светлините на автомобилите, които пробягваха по тавана на спалнята.

Припомних си имената на ресторантите и курортите, които Анри бе посещавал с Джина Праци. Знаех и известен брой псевдоними и други подробности, които не беше сметнал за важни, но може би щяха да ми помогнат да разплета кълбото от загадки около истинската му самоличност.

Манди се обърна в съня си, преметна ръка през гърдите ми и се сгуши плътно до мен. Чудех се какво ли сънува. Обвих ръце около нея и леко целунах косата й.

— Опитай се да не се измъчваш повече — промърмори тя в просъница, притисната към гърдите ми.

— Не исках да те будя.

— Шегуваш се, нали? Едва не ме събори от леглото, докато се мяташе и стенеше насън.

— Кое време е?

— Още е рано. Не мисля, че ще ти помогне, ако си толкова обсебен от тази история.

— О! Смяташ, че съм прекалено обсебен?

— Опитай се да мислиш за нещо друго. Имаш нужда от почивка.

— Загами иска…

— Майната му на Загами. И аз се поразмислих и ми хрумна нещо. Само че няма да ти хареса.