Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (36)

34.

Когато отворих вратата на стаята си, телефонът иззвъня.

Казах „ало“ на жената, която попита със силен акцент:

— Бен-ах Хоу-кийнс?

— Да, Хокинс е — отвърнах и зачаках да ми каже кой се обажда, но тя не се представи. — Има един мъж, отседнал в хотел „Принсес“.

— Продължавайте.

— Казва се Нилс Бьорн и би трябвало да поговорите с него.

— Защо?

Жената обясни, че Бьорн бил европейски бизнесмен, когото би трябвало да разследваме.

— Беше в хотела, когато Ким Макданиълс изчезна. Той би могъл… трябва да говорите с него.

Отворих чекмеджето на бюрото и потърсих бележник и химикал.

— И какво прави този Нилс Бьорн толкова подозрителен? — попитах, докато записвах името в открития бележник.

— Поговорете с него. Сега трябва да затварям — рече жената и връзката прекъсна.

Извадих от хладилника бутилка „Перие“ и излязох на терасата. Бях отседнал в хотел „Мариот“, намиращ се на около половин километър нагоре по крайбрежната ивица от много по-скъпия „Уайли Принсес“, но имах същата великолепна гледка към океана. Отпивах от минералната вода и мислех за непознатата информаторка. Като начало — как ме беше открила? Само семейство Макданиълс и Аманда знаеха къде съм отседнал.

Върнах се през плъзгащите врати в стаята, включих компютъра си и когато влязох в интернет, потърсих в „Гугъл“ Нилс Бьорн.

Първият материал беше статия в лондонския „Таймс“ отпреди година, в която пишеше, че Нилс Бьорн е бил арестуван в Лондон по подозрение за продажба на оръжие на Иран, но е бил освободен поради липса на доказателства.

Продължих да отварям списъка със статиите — всички бяха подобни, ако не напълно идентични с първата.

Отворих още една бутилка „Перие“ и продължих да се ровя. Попаднах на друг материал за него от 2005-а — обвинение в нападение на жена при утежняващи вината обстоятелства, юридически термин за изнасилване. Името й не беше споменато, казваше се само, че е модел, на деветнадесет години. Бьорн отново не беше осъден.

Последната спирка на пътуването из интернет през дирите на Бьорн беше „Скол“ — лъскаво светско европейско списание. Имаше негова снимка, направена по време на официална вечеря в чест на шведски индустриалец, който бе открил завод за амуниции в Гьотенберг.

Увеличих фотографията и се вгледах в лицето на мъжа, идентифициран като Бьорн. Имаше обикновени черти, светлокестенява коса, прав нос и навярно бе тридесетина годишен. Във физиономията му нямаше нищо отличително или запомнящо се.

Съхраних снимката на твърдия диск, а след това се обадих в „Уайли Принсес“ и попитах за Нилс Бьорн. Администраторът ми каза, че си е тръгнал предишния ден.

Помолих да ме свържат със стаята на семейство Макданиълс.

Разказах на Ливън за телефонното обаждане от непознатата жена, както и какво бях научил за Нилс Бьорн: че е бил обвинен в продажба на оръжие на терористична държава и изнасилване на манекенка. Но нито едно от обвиненията не е издържало в съда. Допреди два дни въпросният мъж е бил в „Уайли Принсес“.

Опитвах се да овладея вълнението си, но то се прокрадваше в гласа ми.

— Това може да е пробив — казах аз.