Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (76)

74.

На следващата вечер, в Лос Анджелис, все още не можех да се съвзема от случващото се. Аманда приготвяше разкошна вечеря в малкия си кухненски бокс, докато аз седях пред лаптопа на бюрото й, за да търся сведения в интернет. Не можех да изтрия от съзнанието си ужасната сцена от екзекуцията на Ким Макданиълс и това ме насочи към множество уебсайтове, описващи патологични психични разстройства. Не след дълго обогатих съществено познанията си за серийните убийци.

Половин дузина експерти бяха единодушни в твърденията си, че те почти винаги се учат от грешките си. Те се развиват. Страдат от дисоциативни разстройства и не осъзнават болката, която причиняват на жертвите си. Обичат опасностите, защото така се увеличава тръпката.

Сега можех да си обясня защо Анри е толкова щастлив и самодоволен. Плащаха му за това, което обичаше да върши, а ето че сега можеше да издаде книга, която да увековечи деянията му.

Извиках Манди, която се появи във всекидневната с дървена лъжица в ръка.

— Сосът ми ще загори.

— Искам да ти прочета нещо. Авторът е психиатър, ветеран от войната във Виетнам, който е писал много за серийните убийци. Ето. Моля те, изслушай ме: „Във всеки от нас дреме убиец, но когато се надвесим над самия ръб на бездната, трябва да можем да се отдръпнем една крачка назад. Тези типове, които са убивали и ще продължават да убиват, са скочили право в бездната и от години живеят в нея“.

— Няма да ти кажа: „Внимавай какво си пожелаваш, Бен“, защото думите са безсилни да опишат какво означава да работиш заедно с това… създание — отговори ми Манди.

— Ако можех да го избегна, Манди, щях да го направя. Щях да побягна с все сила.

Тя само ме целуна по темето и се върна при своя сос. Но след секунда телефонът иззвъня. Чух я как изрече: „Момент. Сега ще се обади“.

Подаде ми телефона с изражение на лицето, което можех да опиша само като пълен ужас.

— За теб е.

Поех телефона и рекох:

— Ало.

— Е, как мина нашата важна среща в Ню Йорк? — запита ме Анри. — Ще има ли сделка?

Сърцето ми едва не изскочи от гърдите. Но докато му обяснявах, се постарах да звуча колкото може по-спокойно:

— Работата се задвижи. Трябва да се проведат консултации с доста хора заради парите, които поиска.

— Съжалявам да го чуя — рече Анри.

Бях получил зелена светлина от Загами и можех да го кажа на Анри, но за момент се взрях през прозорците в мрака навън. Питах се къде е той сега и как е узнал, че двамата с Аманда в момента сме тук.

— Ще направим тази книга, Бен — продължи Анри. — Ако Загами не се интересува, ще трябва да потърсим някого друг. Така или иначе не забравяй, че имаш само един избор. Да я направиш или да умреш.

— Анри, май не бях достатъчно ясен. Сделката е уговорена. Договорът скоро ще бъде оформен. Заедно с всичките приложения. И с всичките юридически клаузи. Ще бъде уточнена сумата и ще ти предложат оферта. Така се действа в големите корпорации, Анри.

— Добре тогава. Ще отворим бутилка с шампанско. Кога ще разполагаме с твърда оферта?

Казах му, че очаквам Загами да ми се обади до два дни и че след това ще получим договора. Това бе самата истина и все пак не бях спокоен.

Бях се въвлякъл в сътрудничество с голяма бяла акула, машина за убиване, която никога не спеше.

Анри ни следеше и сега, нали?

През цялото време ни бе следил.