Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (120)

118.

Пръстите на Ян ван дер Хойвел отново заиграха по клавиатурата.

— А сега хвърлете един поглед — рече. — Само за ваше сведение — ще ви покажа как се е развивал този млад мъж.

Докато завърташе към мен екрана на лаптопа си, лицето му светна от обзелото го въодушевление.

Изредиха се единични кадри, копирани от видеозаписи с жени, които бяха вързани, измъчвани, обезглавени.

Едва успявах да възприема това, което виждах, докато Ван дер Хойвел чевръсто превключваше изображенията, пушеше цигара и вметваше по някой нехаен коментар към това своеобразно шоу на абсолютния и невъобразим ужас.

Главата ми се замая. Имах чувството, че Ван дер Хойвел и Анри всъщност са едно и също лице. Мразех еднакво и двамата. Искаше ми се още тук и сега да убия тази безполезна и отвратителна измет. Дори си помислих, че бих могъл да се измъкна безнаказано.

Но се нуждаех от него, за да ме отведе до Анри.

— Отначало се съмнявах — не спираше да ми говори той, — че убийствата са истински. Но когато Анри започна да реже глави, тогава, разбира се, знаех вече, че… През последната година започна сам да измисля сценариите си. Полученото внимание го опияняваше. Ставаше все по-алчен. Беше опасен. Познаваше мен и Джина, така че никак нямаше да е лесно да се отървем от него.

Ян ван дер Хойвел изпусна кълбо дим и продължи да споделя с мен:

— Миналата седмица Джина бе решила или да му плати достатъчно голяма сума, или да се отърве завинаги от него. Очевидно го е подценила. Никога не ми е казвала как се свързва с него, затова трябва да ми повярвате, господин Хокинс. Истина е, че нямам никаква представа къде може да се укрива сега Анри. Абсолютно нищо не зная за това.

— Хорст Вернер му е подписвал чековете, нали? — припомних му аз. — Кажете ми как да намеря Вернер.

Ян ван дер Хойвел изтръска пепелта от цигарата си. От въодушевлението му не бе останала дори следа. Заговори ми със сериозно изражение, натъртвайки на всяка дума:

— Господин Хокинс, повярвайте ми, Хорст Вернер е последният човек на тази планета, с когото бихте искали да се срещнете някога. Особено във вашия случай, тъй като той никак няма да хареса идеята на Анри да се издава книга за нас. Вслушайте се в това, което ви казвам. Не публикувайте нищо. Изтрийте всичко записано в компютъра си. Изгорете касетите със записите на интервютата ви с Анри. И никога никъде и пред никого не споменавайте за Алианса или за неговите членове. Този съвет може да ви спаси живота.

Ала вече бе твърде късно да изтрия съдържанието на моя твърд диск. Бях изпратил текстовете на интервютата си с Анри и конспектираното съдържание на бъдещата ми книга до Загами в Ню Йорк. Копия бяха разпратени на всички редактори, а дори и на външната юридическа фирма, защитаваща интересите на издателство „Рейвън-Уофорд“. Имената на членовете на Алианса присъстваха във всички ръкописи.

Реших да рискувам.

— Ако Хорст Вернер ми помогне, ще му помогна и аз.

— Явно сте непоправимо твърдоглав, Хокинс. Вслушайте се в това, което ви казвам. Много внимателно се вслушайте. Хорст Вернер е могъща личност, с дълги ръце и стоманени юмруци. Ще ви открие, където и да сте. Чувате ли ме, Хокинс? Не се страхувайте от Анри, нашата малка самовлюбена играчка.

Трябва да се страхувате единствено от Хорст Вернер.