Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (42)

40.

Джулия се чувстваше безтегловна като ангел в прегръдките на Анри. Дългите й крака се бяха обвили около кръста му и всичко, което той трябваше да направи, бе да повдигне колене, за да се озове в ръцете му.

Докато двамата се носеха по вълните, тя го погледна с думите:

— Чарли, това беше върхът. Наистина беше прекрасно.

— Оттук нататък ще става още по-хубаво — отново я увери той. Това беше като припев към срещата им, тя го целуна нежно, сетне целувката се задълбочи, преминавайки в дълго солено наслаждение, което караше телата им да тръпнат като пронизани от електрически ток.

Той развърза връзките отзад на шията й, разкопча и лентата на гърба й.

— Човек прави толкова много за един обикновен бял бански — промърмори Анри.

— Какъв бански?

— Няма значение — отвърна той, докато горнището се понесе по водата — бяла панделка върху тъмните вълни, която бавно се отдалечаваше. Скоро изчезна, но на момичето явно не му пукаше.

Джулия бе твърде заета да ближе ухото му, докато зърната на гърдите й се втвърдиха като диаманти, търкайки се о гърдите му. От гърлото й се изтръгна стенание, когато той я повдигна и я притисна по-силно към себе си, като триеше набъбналия си член в пулсиращата й женственост.

Мъжът плъзна ръце надолу, прокара пръсти по еластичния плат на бикините и докосна най-нежните й съкровени места, което я накара да пищи и се извива като дете.

Тя дръпна надолу с пети ластика на банския му.

— Почакай — мило я сгълча той. — Бъди добро момиче.

— Смятам да бъда страхотна — задъхано промълви тя, впи устни в неговите и отново дръпна банския му. — Умирам за теб! — въздъхна.

Той се освободи от краката й, свали долнището й и сетне излезе от водата, понесъл момичето на ръце. Лунната светлина къпеше със сребристите си лъчи мокрите им тела.

— Чарли — прошепна момичето, — не ме пускай, моя маймунке.

Той я отнесе до мястото, където бе оставил брезентовата си торба — черна скала от застинала лава. Спря, отвори ципа и извади две големи плажни хавлии.

Балансирайки с момичето на ръце, мъжът разстла едната кърпа, положи нежно Джулия отгоре й, сетне я покри с другата.

Извърна се за миг, нагласи под подходящ ъгъл камерата си „Панасоник“ върху брезентовата торба и я включи.

После се обърна към Джулия, смъкна банските си и се усмихна, когато тя възкликна:

— О, боже! О, боже!

Коленичи между краката й и започна да я ближе с език, докато тя не извика:

— Повече не издържам, Чарли, моля те, моля те!

Мъжът проникна в нея.

Писъците й се удавиха в грохота на океана, точно както си представяше този момент, а когато свършиха, той се протегна към торбата и извади ножа с назъбеното острие. Остави го върху кърпата до себе си.

— За какво ти е това? — попита Джулия.

— Трябва да съм внимателен — сви рамене Чарли. — В случай че някое лошо момче се промъкне наоколо.

Отметна назад късите й коси, целуна очите й, обви ръце около голото тяло на момичето и я притисна към топлите си гърди.

— Заспивай, Джулия — прошепна. — С мен си в безопасност.

— А оттук нататък ще става още по-хубаво, нали? — подразни го тя.

— Точно така, глупаче.

Тя се засмя и се сгуши до гърдите му, а Чарли дръпна кърпата върху очите й. Джулия си помисли, че говори на нея, когато той се обърна към обектива на камерата:

— Всички ли са щастливи?

— Напълно, напълно щастливи — въздъхна момичето.