Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (115)

113.

Сирените се чуваха все по-близо. Раменете и вратът ми се бяха схванали от напрежението. После оглушителният вой отмина хотела и продължи нататък, към Тюйлери. Щом се уверих, че опасността се бе разминала, заизкачвах стъпалата обратно. Влачех нозете си едва-едва, като старец. Почуках на вратата на моята стая и се провикнах:

— Манди, аз съм. Сам съм.

След секунди тя ми отвори. Лицето й бе обляно в сълзи, а по краищата на устните й се виждаха синини от калъфката, с която Анри бе запушил устата й. Разтворих ръце и Манди падна върху гърдите ми, хлипайки като малко и безутешно дете.

Останахме дълго притиснати един до друг, докато я люлеех в прегръдките си. После съблякох и двама ни и й помогнах да си легне. Угасих осветлението и оставих да свети само слабата лампа на нощната масичка. Наместих се под завивките и обвих ръце около любимата си. Тя притисна лице към гърдите ми и се вкопчи, преплела ръце и крака около мен.

— Кажи ми, скъпа — подканих я аз. — Всичко ми разкажи.

— Той почука на вратата — заговори най-после тя. — Каза ми, че носи цветя. Най-изтъркания номер, нали? Но аз му повярвах, Бен.

— Каза ли, че аз ти изпращам цветята?

— Май че така каза. Да, каза го.

— Чудя се само… как е разбрал, че сме тук? Какво го е насочило? Не мога да го проумея.

— Като отключих вратата, той я изрита и ме сграбчи.

— Иска ми се да го бях убил, Манди.

— В първия миг не го познах. Видях само един чернокож мъж. Той изви ръката ми зад гърба. Не можех да помръдна. После ми рече… о, струва ми се, че ще повърна… — Гласът й се удави в рукналите сълзи.

— Какво ти каза той?

— „Обичам те, Аманда“.

Слушах Манди и в същото време гласът му отекваше в съзнанието ми. Анри ми бе казал, че обичал Ким. Бил обичал и Джулия. Колко ли дълго щеше да чака, преди да докаже любовта си и на Манди, като я изнасили и удуши с онези сини ръкавици?

— Съжалявам — прошепнах. — Толкова съжалявам.

— Постъпих лекомислено, като дойдох тук, Бенджи. О, господи, колко дълго беше тук? Три часа? Аз съм тази, която най-много съжалява. Досега не можех да си представя какво е било за теб да прекараш три дни с него.

Тя отново се разрида, а аз й зашепнах утешително, че най-лошото е минало и отсега нататък всичко ще бъде наред.

— Не ме разбирай погрешно — изведнъж попита тя с напрегнат и пресипнал глас, — но защо си толкова сигурен?

Станах от леглото, вдигнах капака на лаптопа и резервирах два билета за един от полетите до Щатите утре рано сутринта.