Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (33)

31.

Отново бяхме в черния седан, но този път аз седях на предната седалка до шофьора. Марко нагласи огледалото за обратно виждане, разменихме кимвалия, но нямаше какво да си кажем. Разговорът се водеше на задната седалка между Барбара и Ливън.

Ливън обясняваше на жена си:

— Барб, не ти предадох съвсем точно какво ми каза онова копеле, защото нямаше смисъл да те тревожа излишно. Съжалявам.

— Аз съм твоя съпруга. Нямаш право да премълчаваш подобно нещо.

— „Тя попадна в лоши ръце“. Това беше единственото, което не ти казах, и сега нямаше да го знаеш, ако не се налагаше да го съобщя на Джаксън. Опитах се да те предпазя, скъпа, исках да ти го спестя.

— Да ме предпазиш? — разплака се Барб. — Ти ме излъга, Ливън! Ти излъга! — Ливън също се разплака и аз разбрах чак сега какво бе измъчвало нещастния баща, каква бе причината за безжизнения поглед в очите му, защо изглеждаше толкова отнесен и погълнат от мислите си. Някакъв мъж бе казал, че ще нарани дъщеря му, а Ливън не бе казал на жена си. Сега повече не можеше да се преструва, че това не е истина.

Искаше ми се да им осигуря известно уединение, затова спуснах прозореца и се загледах към плажната ивица, вече оживена от безгрижни туристи, излезли на пикник край океана. В същото време родителите на Ким страдаха безутешно. Контрастът между забавляващите се и плачещата двойка зад мен бе мъчителен и потискащ.

Отбелязах си нещо, извърнах се назад и се опитах да успокоя Ливън.

— Джаксън не е от деликатните, но той се е заел със случая. Може да е добър полицай.

Ливън ме погледна твърдо.

— Мисля, че си прав за Джаксън. Той те разнищи за пет секунди. Я се погледни. Ти си паразит! Пишеш историята си. Продаваш на вестниците нашата болка.

Почувствах обвинението като удар в корема — но предполагам, че в думите му имаше известна истина. Преглътнах обидата, защото искрено му съчувствах.

— За себе си си прав, Ливън — заговорих меко. — Но дори и да съм точно това, което каза, историята с Ким може да излезе от контрол и да ви изяде живи. Спомни си за Рамзи^[1]. За Халоуей^[2]. За Маккан^[3]. Надявам се, че Ким е в безопасност и скоро ще бъде открита. Но каквото и да се случи, аз съм сигурен, че няма да сгрешите, ако ми позволите да бъда с вас. Защото няма да раздухвам пожара, нито ще си измислям каквото и да било заради сензацията. Ще разкажа историята такава, каквато е.