Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (47)

45.

Анри се събуди в меките бели завивки на елегантното легло с четири колони в хотел „Айланд Брийзис“ и Ланаи.

Джулия похъркваше тихо, сгушена до него, а топлата й буза бе отпусната на гърдите му. Лъчите на късното сутрешно слънце проникваха през тънките завеси, а безбрежните води на Тихия океан се плискаха само на петдесет метра от прозореца.

Това момиче. Тази обстановка. Тази несравнима светлина. Мечта за всеки кинематограф.

Анри отметна нежно косите на Джулия от очите й. Тя беше под магията на „Кава-Кава“^[1] плюс щедрата доза „Валиум“, с които бе подправил чашата й. Спеше дълбоко, но вече бе време да я събуди за финалната й изява.

Убиецът разтърси леко ръката й.

— Събуди се, събуди се, маймунке.

Джулия отвори с мъка очи.

— Чарли? Какво? Стана ли време за полета ми?

— Не още. Искаш ли да поспиш още десет минути?

Тя кимна, сетне се отпусна на рамото му.

Анри стана от леглото и се разшета — светна лампите, сложи нова памет карта в камерата и я нагласи върху скрина. Доволен, развърза копринените панделки, които придържаха завесите, и те се затвориха.

Когато я обърна по корем, Джулия измърмори нещо в просъница.

— Всичко е наред — успокои я Анри. — Аз съм Чарли — прошепна нежно, докато завързваше със здрави възли краката й към колоните в основата на леглото, а ръцете — към таблата.

Джулия въздъхна и отново потъна в сън.

Анри отиде до брезентовата си чанта и порови в съдържанието. Сложи си новата гумена маска, сините латексови ръкавици и извади ножа от калъфката.

Беше напълно гол. Остави ножа върху тоалетното шкафче, сетне коленичи зад Джулия и погали дупето й, преди да проникне отзад в нея. Тя простена в съня си, но не се събуди, а Анри продължи да я обладава със силни тласъци. Удоволствието му взе връх за миг и той й прошепна, че я обича.

След като свърши, се отпусна до нея с ръка, пъхната под тялото й, докато дишането му се успокои. Сетне възседна спящото момиче и повдигна главата й на няколко сантиметра от възглавницата, като я хвана с лявата си ръка за косите.

— Оу! — Джулия отвори очи. — Причиняваш ми болка, Чарли.

— Съжалявам. Ще бъда по-внимателен.

Изчака миг, преди да прокара леко острието по тила на Джулия, оставяйки червена линия.

Тя само трепна, но след втория разрез клепачите й се отвориха рязко. Извъртя глава, а очите й станаха огромни, когато видя маската, ножа, кръвта. Пое дълбоко дъх и извика:

— Чарли! Какво правиш?

Настроението на убиеца помръкна. До този момент бе изпълнен с любов към това момиче, а ето че сега тя му се опъваше, разваляше идеалната му снимка, съсипваше всичко.

— За бога, Джулия. Покажи малко класа.

Джулия изпищя и се замята ожесточено, като се опитваше да се освободи. Тялото й имаше по-голям обхват на движение, отколкото Анри очакваше. Лакътят и се сблъска с ръката му и ножът отскочи настрани. Джулия напълни дробовете си с въздух и нададе ужасяващ писък.

Не му оставяше никакъв избор. Не беше елегантно, но нямаше нищо по-добро. Ръцете му се сключиха около шията на младата жена и я разтърсиха. Тя се задави и започна да се мята, докато той изстискваше дъха й. Контролираше всяка последна секунда от живота й, пускаше и стискаше отново и отново — докато накрая тя утихна. Защото беше мъртва.

Анри дишаше тежко, когато се надигна от леглото и прекоси стаята, за да отиде до камерата.

Наведе обектива напред, сложи ръце на коленете си и се ухили:

— Стана по-добре, отколкото го бях планирал. Джулия изпълни финалната си сцена блестящо и с размах. Направо я обичам. Всички ли са щастливи?