Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (16)

14.

— Не биваше да вдигам толкова шум за тази модна агенция — рече Барб на Ливън, докато мачкаше кърпичката си.

— Тя искаше да бъде модел, Барб. Никой не е виновен. Ким винаги е решавала сама.

Барб извади от чантата си снимка на осемнадесетгодишната Ким, направена в агенцията в Чикаго. Ливън я погледна — дъщеря му бе облечена в черен пуловер с дълбоко изрязано деколте и разпиляна по раменете руса коса — истинска красавица, която можеше да събуди и най-смелите мъжки фантазии.

— Повече няма да работи като модел — заяви той.

— Тя е на двадесет и една, Ливън.

— Тя ще става лекар. Барб, повече няма защо да работи като модел. Това слага край на историята. Ще я накарам да разбере.

Стюардът ги предупреди, че самолетът ще кацне след няколко минути.

Барб вдигна щората и Ливън се вгледа през прозореца към облаците под тях — върховете им сякаш се осветяваха от розовите светлини на прожектор.

Когато малките къщи и тесните пътища на Мауи се показаха, Ливън се обърна към съпругата си — неговия най-добър приятел, неговата любима.

— Как си, скъпа? Добре ли си?

— Никога не съм била по-добре — опита се да се пошегува Барб.

Той се усмихна, привлече жена си към себе си, притисна буза о нейната и вдъхна уханието на парфюма й. Нейното ухание.

— Дръж се — рече Ливън, когато самолетът се спусна надолу. „Идваме при теб, скъпа. Мама и татко идват“ — прибави наум.