Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (34)

32.

Докато Хокинс и семейство Макданиълс вървяха между езерцата с рибки кои към хотела, шофьорът „Марко“ ги наблюдаваше. После подкара колата и се насочи на юг, по шосе Уайли-Алуани.

Докато шофираше, пъхна ръка под седалката си, извади една торба и я сложи до себе си. След това се пресегна зад огледалото за обратно виждане, където бе нагласил безжичната микро видеокамера с висока разделителна способност. Извади картата за видеопаметта и я пъхна в джобчето на ризата си.

Опасяваше се, че по време на пътуването от полицейския участък камерата може да се е разместила, но дори да се бе записала само разплаканата двойка, щеше да разполага със страхотно озвучаване за друга сцена. Ливън говори за лошите му ръце? Безценно.

Потайният Марко.

Как ли щяха да се изненадат, като разберат всичко. Ако изобщо го разберат.

Той изтръпна от вълнение при мисълта за тлъстата сума в евро, която щеше да получи съгласно новия си договор, при това с възможността хонорарът му да се удвои, ако Алиансът гласува новия проект.

Ще ги накара да се разтреперят до мозъка на костите, толкова добър щеше да бъде филмът, и за целта трябваше да прави само това, което умееше най-добре. Каква по-страхотна работа би могъл да си намери?

„Марко“ видя отбивката вдясно, даде мигач и се престрои, след което влезе в паркинга на търговския център „Уайли“. Спря фолксвагена кади в най-южната секция на паркинга, далеч от охранителните камери, до взетия под наем безличен таурус.

Скрит зад тъмните стъкла на кадито, убиецът свали от себе си отличителните белези на Марко — шофьорската шапка и перуката, фалшивите мустаци, хотелската ливрея, каубойските ботуши. След това извади от торбата „Чарлс Ролинс“ — бейзболна шапка, изтъркани маратонки „Адидас“, големи слънчеви очила, журналистически пропуск и две камери.

Преоблече се бързо, напъха обратно принадлежностите на Марко, след което се върна в „Уайли Принсес“ с тауруса. Даде на пиколото бакшиш от три долара и отиде на рецепцията. Извади късмет и му дадоха стая с огромно легло и гледка към океана.

После се запъти към стълбите в другия край на зашеметяващото с размерите и великолепието си мраморно фоайе на хотела. Анри с дегизировката на Чарли Ролинс видя съпрузите Макданиълс и Бен Хокинс, седнали заедно край ниска стъклена маса, с чаши кафе пред всеки.

„Ролинс“ усети как сърцето му подскочи, когато Хокинс се обърна и го погледна. Очите му се спряха върху него за частица от секундата — може би мозъкът му на ченге сравняваше, — преди „рационалният“ му мозък, заблуден от маскировката, да накара погледа да се отмести.

Играта можеше да се раздвижи само благодарение на този поглед, но Хокинс не го позна, въпреки че няколко часа седя до него в колата. Това беше истинското вълнение — да се плъзнеш по острието на бръснача и да останеш невредим.

И така, Чарлс Ролинс, фотографът от несъществуващия „Толк Уийкли“, постави нов рекорд. Вдигна камерата „Сони“ — кажете зеле, мишлета! — и направи три снимки на Макданиълс.

Хванах ви, мамо и татко!

Сърцето му още туптеше учестено, когато Ливън се намръщи и се наведе напред, закривайки Барбара от окото на камерата.

Изпадналият в екстаз убиец изкачи почти на бегом стъпалата до стаята си. Мислите му бяха заети с Бен Хокинс — мъжа, който го интересуваше повече дори от двамата Макданиълс. Хокинс беше талантлив автор на криминални романи, книгите му бяха почти толкова добри, колкото „Мълчанието на агнетата“. Но не се бе превърнал в световна знаменитост. Защо ли?

„Ролинс“ пъхна електронната карта в процепа, зелената лампичка светна и вратата се отвори, откривайки обичайната великолепна гледка, на която той почти не обърна внимание. Беше зает да прехвърля идеите си наум. Обмисляше как да направи Бен Хокинс част от своя проект.

Въпросът беше как най-добре да се възползва от него.