Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (5)

3.

Ким затаи дъх и се вслуша в мелодията.

Това не беше нейният рингтон — четирите такта от „Бевърли Хилс“ на Уийзър, — а някакво ниско бръмчене. Може би, както повечето телефони, и този бе програмиран да препраща към гласовата поща, ако не се обадиш след три позвънявания.

А тя не можеше да позволи това да се случи!

Къде беше проклетият телефон?

Вързаните й ръце затърсиха непохватно под одеялото. Въжетата жулеха болезнено китките. Протегна се надолу, опипа пода, усети някаква издутина под подгънатия край на постелката, без да иска, го побутна по-надалеч и… о, не!

Второто звънене свърши, започна третото, а от трескавите усилия сърцето й биеше до пръсване. Най-сетне сграбчи телефона. Беше голям, стар модел, но младата жена го стисна в потните си хлъзгави пръсти.

Видя върху екрана изписани цифри, но нямаше име, а и номерът не й бе познат.

Нямаше значение кой се обажда. Който и да бе, трябваше да й помогне.

Ким натисна бутона за връзка, притисна телефона към ухото си и рече дрезгаво:

— Ало? Ало? Кой се обажда?

Но вместо отговор, този път чу музика — стереоуредбата в колата, но този път по-ясно и по-чисто. Уитни Хюстън пееше: „Винаги ще те обииичам“.

Той й се обаждаше от предната седалка! Тя успя да надвика гласа на Уитни:

— Дъги? Дъги, какво, по дяволите, става? Отговори ми!

Но той не каза нищо, а Ким остана да трепери в тесния багажник, овързана като пиле и потяща се като прасе. Гласът на Уитни сякаш звучеше подигравателно.

— Дъг? Какво си мислиш, че правиш?

Но всъщност знаеше. Показваше й какво означава да се чувстваш пренебрегнат, даваше й урок, но нямаше да спечели. Все пак се намираха на остров, нали? Колко далеч можеха да стигнат?

И така, Ким използва гнева, за да впрегне ума си — благодарение на него я бяха приели във факултета по медицина в Колумбийския университет. Искаше да въздейства върху Дъг. Трябваше да се престори, че съжалява за случилото се помежду им, да му обясни, че вината не е нейна. Подготви мислено малката си реч.

Разбираш ли, Дъги, не ми е позволено да приемам обаждания. В договора ми изрично се забранява да съобщавам на когото и да било мястото на снимките. Ако не спазя това условие, могат да ме уволнят. Разбираш ме, нали?

Трябваше да го накара да осъзнае, че дори и да бяха скъсали, че дори да е наистина луд, задето й причинява това, и да се превръща в престъпник, за бога, тя все още беше неговото момиче.

Имаше намерение да го ритне здравата в слабините или в капачката на коляното веднага щом й предостави възможност. Знаеше достатъчно хватки от джудо, за да го обезвреди, нищо че беше едър и силен. После щеше да побегне колкото може по-бързо. А накрая ченгетата щяха да му разкажат играта!

— Дъги? — извика Ким в телефона. — Моля те, отговори ми! Моля те. Това наистина не е никак забавно.

Внезапно музиката утихна.

Тя отново затаи дъх в тъмното и се ослуша напрегнато, като се опитваше да превъзмогне бученето на пулса в ушите си. Този път заговори глас, мъжки глас, който беше топъл и почти нежен.

— Всъщност, Ким, доста е забавно, а освен това и донякъде романтично.

Ким не позна гласа.

Защото не беше Дъг.