Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (88)

86.

Засенчих очи с ръце и погледнах към прашната диря от автомобила, който се приближаваше през пустинята от запад. От възвишението се спускаше черен седан.

— Бързо! — извика ми Анри. — Вземи си нещата, очилата, стола и влез вътре.

Подчиних се на заповедта му и припряно се скрих в караваната. Анри ме последва. Откачи веригата от пода и я напъха под мивката. Подхвърли ми сакото и ми нареди да се скрия в тоалетната.

— Ако нашият посетител е прекалено любопитен — каза ми Анри, докато забързано изплакваше чашите от виното, — ще се наложи да се отърва от него. Това означава, че ще станеш свидетел на убийство, Бен. А това не е добре за теб.

Напъхах се в тясната тоалетна и се огледах в огледалото. Имах тридневна брада. Ризата ми беше съвсем измачкана. Изглеждах много зле. Приличах на скитник.

Стената на тоалетната беше много тънка и отвътре чувах всичко, което се говореше отвън. Някой почука на вратата на караваната и Анри я отвори. Чух тежки стъпки пред вратата.

— Моля, влезте, полицай. Аз съм брат Майкъл — заяви Анри.

Сега заговори един властен женски глас:

— Аз съм лейтенант Брукс, от службата по паркирането. Този къмпинг е затворен, сър. Не видяхте ли бариерата и надписа „Влизането забранено“? Изписан е с гигантски букви.

— Съжалявам — рече Анри. — Но исках да се моля, без да бъда смущаван. Аз съм от манастира на камалдолейците. От Биг Сур. Сега съм се отдал на отшелничество.

— Не ме интересува дори и да сте цирков акробат. Нямате работа тук.

— Бог ме доведе — отвърна й Анри. — Аз съм тук по Неговите дела. Никому няма да сторя зло. Съжалявам.

Усещах как отвън, пред вратата, се надигаше напрежение. Ако полицайката реши да повика помощ по радиостанцията, щеше да подпише смъртната си присъда. Макар да беше преди години, никога няма да забравя как в Портланд с моята полицейска кола блъснах един безпомощен старец, тътрещ се в инвалидна количка. А при друг случай взех на мерника си едно разбесняло се хлапе, което изскочи между два автомобила, за да насочи водния си пистолет право към гърдите ми.

И при двата случая ми се струваше, че сърцето ми ще се пръсне, ала сега, кълна се пред бога, беше най-зле.

Ако токата на колана ми се удари и иззвънти при удара в тясната метална мивка, полицайката отвън ще ме чуе. Ако ме види, ще започне да ме разпитва, Анри може да реши, че трябва да я убие, и смъртта й щеше да тежи на съвестта ми.

А после щеше да убие и мен.

Помолих се да не се издам неволно. Молех се с всички сили.