Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (45)

43.

Хорст вкуси от виното „Домейн де ла Романе-Конт“, продавано през 2001 година в „Сотбис“ за 24000 долара бутилката. Каза на Ян да вдигне чашата си. Беше шега. Намираха се на 960 километра един от друг, но видеовръзката им, осъществявана през интернет, създаваше илюзията, че седят в една и съща стая.

Повод за срещата: Анри бе писал на Хорст да изтегли материал от електронната си поща в девет вечерта. Хорст бе поканил Ян, негов приятел от тридесет години, на премиерата на най-новото видео, преди да го изпрати на останалите членове на Алианса.

От компютъра на Хорст се чу предупредително писукане, той отиде до бюрото и каза на Ян, че в момента изтегля материала и ще го изпрати по имейла в офиса му в Амстердам.

Образите се появиха едновременно и при двамата.

Фонът бе окъпан в лунна светлина плаж. Красиво момиче лежеше по лице върху голяма кърпа. Беше гола, с тесни бедра, малки гърди, а косата й бе оформена в къса момчешка прическа. Черно-белите образи на формите и сенките придаваха на филма особена атмосфера, сякаш е бил заснет през четиридесетте години на миналия век.

— Красива композиция — отбеляза Ян. — Човекът има усет за тези неща.

Когато Анри се появи на екрана, лицето му бе размазано, а гласът — електронно изменен. Той говореше на момичето с игрив и ласкав глас, наричаше я „маймунке“, а понякога и по име.

— Интересно, нали? — продължи коментара си Хорст. — Явно тя изобщо не се страхува. Дори не изглежда упоена.

Джулия се усмихваше на Анри, протегна ръце и разтвори краката си за него. Той изхлузи шортите си и членът му — огромен и щръкнал — изскочи навън. Момичето закри уста и се втренчи в него.

— О, боже, Чарли! — успя само да промълви.

Анри я сгълча, че е ненаситна, но в гласа му се усещаха закачливи и игриви нотки. Двамата приятели го наблюдаваха как коленичи между бедрата й, повдига дупето й и свежда лице, докато момичето се извиваше. Тя повдигна бедра, а пръстите на краката й се забиха в пясъка.

— Чарли, моля те, повече не издържам!

— Мисля, че Анри я кара да се влюби в него — каза Ян на Хорст. — А може би той също се е влюбил? Това наистина би заслужавало да се види.

— О, нима мислиш, че е способен да изпита любов?

Двамата мъже наблюдаваха как Анри галеше и дразнеше момичето, проникваше дълбоко в нея, шепнеше й колко е красива, колко е неповторима, че му се отдава така, докато виковете й преминаха в тихи стенания.

Тя обви ръце около врата му, а Анри я взе в прегръдките си, обсипа с целувки очите, лицето, устните й. После ръката му се уголеми пред камерата, почти блокирайки образа, и отново се появи, стиснала ловджийски нож. Остави го върху кърпата до Джулия.

Хорст се наведе напред, вперил напрегнат поглед в екрана. Да, първо церемонията — мислеше трескаво, — а сега върховната жертва. Анри извърна дигитално промененото си лице към камерата и попита:

— Всички щастливи ли са?

Момичето отговори с „да“, била напълно щастлива, после екранът потъмня.

— Какво е това! — попита Ян, сепнат като от транс.

Хорст върна записа и пусна отново последните кадри. Осъзна, че е свършил. Поне за тях.

— Ян — рече той. — Нашето момче ни дразни. Кара ни да чакаме за крайния продукт. Умно. Много умно.

Ян въздъхна.

— Какъв живот си живее този тип за наша сметка!

— Искаш ли да се обзаложим? Само ние двамата?

— За какво?

— Колко още остава, преди да заловят Анри?