Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (55)

53.

Кеола излая името си в телефона.

— Еди, Бен Хокинс се обажда. Гледа ли новините?

— По-лошо от това. Видях го на живо.

Детективът ми каза, че бил в „Айланд Брийзис“, откакто новината за смъртта на Джулия Уинклър стигнала до полицията. Видял как изнасят трупа и говорил с полицаите, дошли на местопрестъплението.

— Приятелката на Ким е била убита. Можеш ли да повярваш? — рече Кеола.

Казах му, че не съм могъл да се свържа със семейство Макданиълс, нито с шофьора им и го попитах дали знае къде са отседнали Барб и Ливън.

— В някакъв долнопробен хотел на източния бряг на Оаху. Барб ми каза, че не знае името.

— Може би проявявам параноя — рекох, — но съм разтревожен. Не е типично за тях да изчезват така.

— Ще се срещнем в хотела им след час — каза Кеола.

Пристигнах в „Уайли Принсес“ малко преди осем сутринта. Бях се запътил към рецепцията, когато чух Еди Кеола да вика името ми. Той прекоси с бързи крачки мраморното фоайе. Изрусената му коса бе мокра и разрошена, а лицето — изпито от умора.

Мениджърът на хотела беше млад мъж с модна връзка за сто долара, а върху табелката, забодена на ревера на синьото габардинено сако, пишеше: Джош Роджърс.

Когато приключи разговора си по телефона, двамата с Кеола му съобщихме проблема си — че не можем да открием двама от гостите им, нито шофьора, осигурен от хотела. Добавих, че сме загрижени за безопасността на семейство Макданиълс.

Роджърс поклати глава.

— Сред служителите ни няма шофьори и не сме наемали никого, за да обслужва господин и госпожа Макданиълс. Не и човек на име Марко Беневенуто, нито когото и да било друг. Хотелът ни няма подобна практика и никога не е имал.

Аз го гледах слисано, опитвайки се да асимилирам чутото.

— Защо тогава шофьорът е казал на семейство Макданиълс, че е нает от хотела и управата заплаща услугите му? — попита Кеола.

— Не познавам този човек — заяви Роджърс. — Нямам никаква представа. Трябва да попитате него.

Кеола показа личната си карта и обясни, че е нает от семейство Макданиълс, като помоли да го заведат в стаята им.

След като се консултира с шефа на охраната, Роджърс се съгласи. Взех телефонния указател и се настаних в едно от плюшените кресла във фоайето. В Мауи имаше пет агенции, които даваха лимузини под наем, и аз бях успял да позвъня на всички, когато Еди се отпусна тежко в креслото до мен.

— Никой не е чувал за Марко Беневенуто — осведомих го. — Името му не фигурира никъде на Хаваите.

— Стаята на семейство Макданиълс е празна — рече Кеола. — Сякаш двамата никога не са били там.

— Какво, по дяволите, означава това? Барбара и Ливън са напуснали града, а дори не знаеш къде са отишли?

Въпросът ми прозвуча по-скоро като обвинение. Нямах подобно намерение, но паниката ми нарастваше с всяка изминала минута. На Хаваите рядко ставаха престъпления. А ето че в течение само на една седмица-две момичета бяха умъртвени. Ким все още бе изчезнала, а сега родителите й и шофьора им също ги нямаше.

— Казах на Барбара, че аз би трябвало да отида в Оаху — заговори детективът. — Тези туристически обекти са отдалечени и недотам цивилизовани. Но Ливън ме разубеди. Настоя да остана тук и да се концентрирам върху търсенето на Ким.

Кеола подръпваше нервно лентата на китката си и дъвчеше долната си устна. Ето ни двамата, бивши ченгета без препоръчителни характеристики, които се опитваха да проумеят какво става.