Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (68)

66.

Телефонът в спалнята ми иззвъня. Знаех, че вероятно е Аманда. Анри поклати отрицателно глава и чух как гласът на моята любима остави съобщение на телефонния секретар.

— Имам да ти разказвам много неща, Бен. Настани се удобно. Съсредоточи се върху настоящето. Може би ще останем тук известно време.

— Имаш ли нещо против да включа касетофона? В спалнята ми е.

— Засега няма нужда. Не и докато не оформим нашата сделка.

— Добре. Говори — кимнах, но си мислех: Сериозно ли говори? Един наемен убиец иска да сключи договор с мен?

Но пистолетът на Анри се намираше почти до ръката му. Оставаше ми единствено да играя по свирката му, докато настъпи подходящият момент да действам.

Най-досадните автобиографични истории започват с „Бях роден“, затова се облегнах назад и се подготвих да чуя въпросната сага.

Но Анри не ме разочарова. Започна историята си отпреди да бъде роден.

Като въведение ми съобщи, че през 1937 имало един французин, евреин, собственик на печатница в Париж, който бил специалист по стари документи и мастила.

Анри ми каза, че този мъж много рано осъзнал реалната опасност от Третия райх и заедно с неколцина свои сънародници напуснал Париж, преди нацистите да нахлуят във френската столица. Този мъж, този печатар избягал в Бейрут.

— И така, младият евреин се оженил за ливанка — продължи Анри. — Бейрут е голям град, Париж на Близкия изток, и той успял много добре да се приспособи към новата среда. Отворил печатница, имал четири деца, живял хубав и пълноценен живот. Никой не го разпитвал. Но останалите бегълци, приятели на негови приятели, го открили. Нуждаели се от документи и фалшива самоличност и той им помогнал да започнат нов живот. Работата му е отлична.

— Е отлична?

— Той все още е жив, но вече не живее в Бейрут. Работи за Мосад и те са го преместили от съображения за сигурност. Бен, няма начин да откриеш моя приятел. Остани в настоящето, остани с мен, приятелю. Разказвам ти за него, защото този фалшификатор работи за мен. Аз осигурявам храната на масата му. Аз пазя тайните му. Той създаде Марко, Чарли, Анри и още много като тях. Когато изляза от тази стая, ще бъда някой друг.

Часовете се нижеха.

Запалих лампата и се върнах на мястото си. Бях толкова погълнат от разказа на Анри, че дори забравих за страха.

Анри ми разказа как е оцелял от зверско пленничество в Ирак и как след това решил, че повече няма да се съобразява със законите или морала.

— И така, какво представлява животът ми сега, Бен? Наслаждавам се на всяко удоволствие, което можеш да си представиш. А за да го правя, имам нужда от много пари. Ето тук се появяват Воайорите. Тук се появяваш и ти.