Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (82)

80.

Разтрих схванатите си китки, изправих се и отпих яка глътка от леденостудената вода. Тази дребна наглед наслада ме изпълни с прилив на неочакван оптимизъм. Замислих се за ентусиазма на Ленард Загами. Представих си как се сбъдват моите отколешни, досега тънещи в прах мечти да се утвърдя като голям писател.

— Добре, хайде да се залавяме за работа — кимнах му аз.

Двамата с Анри се настанихме под сенника над входа на караваната. Спасителната сянка стигаше само за двата сгъваеми шезлонга и малката масичка за игра на карти. През отворената врата на караваната струя свеж въздух от климатика галеше вратовете. Можехме спокойно да се занимаваме с работата си, точно заради която се бяхме довлекли чак дотук.

Показах договора на Анри и го уведомих, че Рейвън-Уофорд изплаща хонорари само на авторите. Аз щях да прехвърлям парите на Анри.

— Плащанията се извършват на няколко вноски — обясних му. — Първата трета — при подписването на договора. Втората — при одобряването на ръкописа, а третата, последната, чак при издаването на книгата.

— Не е зле. За теб това е като доживотна застраховка — жизнерадостно се ухили Анри.

— Такива са стандартните условия. Измислени са, за да предпазват издателите от писатели, на които може да им скимне да зарежат всичко по средата.

Обсъдихме нашето разпределение и на труда, и на парите, при което се стигна до смехотворни опити от моя страна за ред допълнителни уговорки.

— Това е моята книга, нали? — отсече накрая Анри. — А редом с моето име ще фигурира и твоето. Това струва повече от всичките пари, Бен.

— Е, щом искаш, може да работя и даром. Какво ще кажеш за това?

Анри се усмихна и само ме попита:

— Имаш ли писалка?

Подадох му моята и той се подписа с работното си име върху редовете с пунктир за авторите, като ми даде и номера на кодираната си банкова сметка в Цюрих.

Оставих договора настрани. Анри изтегли един кабел от караваната за захранването на моя лаптоп. Включих го, включих и касетофона, след което проверих качеството на звукозаписа. Накрая се обърнах към него:

— Готови ли сме да започнем?

— Склонен съм да ти разкажа всичко, от което ще се нуждаеш, за да напишеш тази книга, но няма да ти оставя насочващи следи. Ясно ли е?

— Това е твоята история, Анри. Разкажи я както искаш.

Той се облегна на брезентовия шезлонг, скръсти ръце пред стегнатия си корем и започна от самото начало:

— Израснах сред едно затънтено селце на края на света. Родителите ми имаха ферма за пилета, а аз бях единствено дете. Бракът им беше скапан. Баща ми пиеше. И биеше майка ми. Биеше и мен. Тя също ме биеше, а понякога вдигаше ръка и срещу него.

Анри ми описа паянтовата им четиристайна фермерска къща. Неговата стая се намирала над спалнята на родителите му.

— Имаше цепнатина между две от дъските на пода — припомни си той. — Наистина оттам не можех да надзъртам в леглото им, но можех да виждам сенките им и да чувам какво правят. Секс и насилие. Всяка нощ. С това заспивах всяка вечер.

Описа ми също трите дълги пилчарника и как, след като навършил шест години, баща му го задължавал да коли пилетата по старомодния начин, като ги обезглавява с брадва върху дръвника.

— Изпълнявах си задълженията като добро дете. Ходех на училище. Ходех на църква. Правех това, което ми се казваше, и се опитвах да избягвам ударите. Баща ми не само че редовно ме налагаше, но и често ме унижаваше. Майка ми. Вече съм й простил. Но в продължение на много години все сънувах как ги убивам и двамата. В сънищата си им натисках главите върху онзи стар дръвник във външния двор, дето щъкаха пилетата. Размахвах брадвата и гледах как се гърчат обезглавените им тела. В първите секунди след всяко събуждане си вярвах, че това е било наяве. Че наистина съм го извършил.

Анри се извърна към мен.

— Така си течеше моят живот. Можеш ли да си ме представиш, Бен? Невръстно, но хитро хлапе с брадва в ръка, с дрехи, прогизнали от кръвта?

— Представям си те. Тъжна история, Анри. Но звучи като подходящо начало за нашата книга.

Анри скептично поклати глава.

— Имам нещо по-добро.

— Добре. Давай.

Той се приведе над коленете си и стисна ръце.

— Ще започна филма за моя живот с една сцена от панаира през лятото. В главните роли ще бъдем ние двамата — аз и едно красиво русо момиче, чието име беше Лорна.