Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (84)

82.

Събудих се на следващата сутрин, когато вратата на караваната се отвори и вътре нахлу почти бяла слънчева светлина. Анри ме сепна с думите:

— Имам кафе и кифлички за теб, приятел. Също и яйца. Закуска за моя партньор.

Приседнах на сгъваемото легло, а Анри включи котлона, разби яйцата в една купа и след малко от тигана се чу цвърчене. След като хапнах, моят „партньор“ ме отведе до един изоставен заслон на рейнджъри, намиращ се на около километър и половина от караваната.

Докато той беше зад волана на пикапа, аз стисках с ръка дръжката на вратата, но продължавах да оглеждам дюните наоколо. Видях един заек да прибягва зад едрите камъни, както и дузина кактуси юка, хвърлящи заострените си сенки върху пясъка, но никакви други следи на живот.

След като се изкъпах под душа в заслона, ние се върнахме в караваната и се заловихме за работа под сенника. Не спирах да мисля за първото убийство, за което ми бе признал Анри. Някъде едно четиринадесетгодишно момиче е било удушено по време на селски панаир. В полицията все още би трябвало да съществува досие за нейната смърт.

Дали Анри ще ме остави жив, след като вече зная за това момиче?

Той отново се върна към историята с Моли, като продължи оттам, докъдето бе стигнал снощи.

Беше необикновено въодушевен. Прибягваше до жестове, за да ми демонстрира нагледно как завлякъл трупа й в близката горичка, как я погребал под купчина листа, и уточни, че си представял как ужасният слух за безследното изчезване на Моли ще плъзне из околните градчета заедно с посетителите на панаира.

Накрая убиецът каза, че се присъединил към групите по издирването, разлепял обявите със снимката й, дори отишъл на бдението, а през цялото време се гордеел с тайната си, че убил Моли и успял да се отърве безнаказано.

Описа ми погребението — белия ковчег, затрупан с купчина цветя. И как наблюдавал плачещите хора, но най-вече семейството на Моли, майка й и баща й, роднините й.

— Чудех се какво ли ще е да се изпитват такива чувства — каза ми той. — Нали си чувал за най-прочутите серийни убийци, Бен? За Гейси, ЗИУ, Деймър и Бънди? Всичките те са били подвластни на сексуалните си пориви. Снощи се замислих за това, че най-важното за книгата ще е да се направи разграничение между мен и всички тях.

— Почакай малко, Анри. Ти ми разказа какво си изпитвал, когато си изнасилил и убил Моли. Ами видеото с теб и Ким Макданиълс? Ще ми обясниш ли сега защо твърдиш, че се отличаваш от всички останали, от онези серийни убийци? Как може да се разтълкува това?

— Пропускаш нещо важно. Бен, обърни внимание на това, понеже е от съществено значение. Аз убих няколко дузини хора и с повечето от тях съм правил секс. Обаче, като изключим Моли, винаги съм го правил за пари.

Добре че касетофонът записваше всичко, тъй като съзнанието ми сега беше не само раздвоено, но дори разтроено.

Писателят обмисляше как да свърже разтърсващите признания в едно цялостно оформено повествование.

Полицаят дебнеше за улики. Вярваше, че може да разкрие самоличността на Анри по разказаното или дори премълчаното, по психологически слабите му места, които той не подозираше, че съществуват.

А последната третина беше посветена на най-трудната от всички задачи: оцеляването.

Анри призна, че убивал за пари, но Моли бе удушил в пристъп на гняв. Беше ме предупредил, че ще ме убие, без да му трепне окото, ако не сторя това, което ми нареди. Способен бе да наруши собствените си правила по всяко време.

Затова слушах внимателно. Опитвах се да изучавам Анри Беноа във всичките му измерения. Но най-вече си мислех какво трябва да направя, за да се спася.