Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Плажът (92)

90.

Към изгрев-слънце изтощението започна да ме надвива. Работехме неуморно от цели тридесет и шест часа и аз едва издържах. Макар че не пестях захарта към кафето и го пиех чак до утайката, клепачите ми се затваряха и пред замъгления ми поглед се мержелееше само малкият свят на караваната насред хилядите декари пясъци, накъдрени от ветровете.

— Това ми се струва доста важно, Анри — промърморих.

Вече напълно бях забравил какво се канех да му кажа… затова Анри ми напомни да се стегна, като ме раздруса за рамото:

— Довърши си изречението, Бен. Какво е важно?

Това бе въпросът, който би си задал всеки читател в началото на книгата и на който в края й трябваше да намери отговор. Попитах го:

— Защо искаш да напишеш всичко това?

И тогава, от преумора, отпуснах глава върху масичката, само за минута.

Чух как Анри се разшета из караваната, дори ми се стори, че в просъницата си го видях да бърше всички повърхности наоколо. Чух и да говори нещо, но не бях сигурен дали говореше на мен.

А когато се събудих, часовникът на микровълновата печка показваше единадесет и десет.

Извиках Анри, но като не ми отговори, се измъкнах от тясното място зад масичката, където се бях сврял. Отворих вратата на караваната.

Пикапът беше изчезнал.

Мозъкът ми започна да се прояснява от мътилката на умората и аз се върнах вътре. Лаптопът и чантата ми бяха на кухненската маса, купчината аудиокасети, които толкова старателно номерирах, лежаха на спретнато подредена купчина. Касетофонът ми още беше свързан към контакта. И тогава видях бележката, опряна до него:

Бен, прослушай записа.

Натиснах бутона за възпроизвеждане и чух гласа на Анри:

Добро утро, партньоре. Надявам се да си възстановил силите си. Нуждаеше се от тази почивка и ти сипах приспивателно, за да заспиш непробудно. Ще ме разбереш. Искам да остана сам за малко.

А сега делово: трябва да потеглиш с караваната. На 23 км западно се намира Двадесет и девета магистрала, която ще те изведе до Палм Спрингс. Оставил съм ти достатъчно вода и храна, така че ако случайно решиш да изчакаш залеза, нищо няма да ти попречи да напуснеш парка чак на разсъмване.

Много е възможно лейтенант Брукс или някой от колегите й да те пресрещне и да започне да те разпитва. Внимавай какво ще кажеш, Бен. Нека засега запазим нашите тайни. Не забравяй, че си писател — ще можеш да измислиш някакво правдоподобно обяснение.

Колата ти е паркирана зад Лаксъри Ин, където я беше оставил. Ключовете са в джоба на сакото ти, заедно с билета ти за самолета.

О, едва не забравих най-важното. Обадих се на Аманда. Успокоих я, като й обясних, че си в безопасност и че скоро ще си бъдеш у дома.

Чао, Бен. Работи здравата. Работи добре. Ще поддържаме връзка.

След което се чу тихо съскане и това бе краят на съобщението.

Копелето се бе обадило на Аманда. Това бе още една заплаха.

Навън, пред караваната, пустинята ми се стори нагорещена като ад, което ме принуди да изчакам да се мръкне, преди да се впусна в самотното си пътуване. Докато чаках, Анри щеше да заличи всичките си следи, да приеме друга самоличност и най-спокойно да се качи на борда на първия самолет.

Никога повече нямаше да се чувствам в безопасност, докато „Анри Беноа“ не попадне зад решетките или не бъде убит. Исках си живота обратно и бях решен да се боря за него, каквото и да ми струва.

Дори и да ми се наложи собственоръчно да ликвидирам Анри.