Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (96)

Увод и карта

Римляните обичат да излизат за един ден извън града. В околностите сред пленителни пейзажи се намират морски курорти, езера, очарователни селца върху хълмове и важни исторически паметници.

Фрагмент от фонтана „Природа“ от вила „Д’Есте“ в Тиволи.

Римската империя била огромна. Рим е основан през VIII в. пр.Хр., а в разцвета си, през I в. сл.Хр., империята достигала до Британия на север и до Северна Африка на юг. Мала Азия и голяма част от Близкия изток също били под нейна власт. Първите завоевания на римляните естествено били близо до дома. Когато първите седем легендарни царе започнали да се замислят за завоевания и колонии, хвърлили око на най-близките околности. Според преданието Анк Марций, четвъртият цар на зараждащия се град държава, основал пристанището Остия в устието на река Тибър. Това обаче е по-скоро легенда, защото най-древните останки, разкрити в Остия, са от IV в. пр.Хр. Вероятно тогава е била основана и колонията във вид на укрепен град.

Независимо дали преданието е вярно или не, от самото начало на римляните им било ясно, че излазът на Средиземно море е от решаващо значение за растежа и разширяването им. Остия наистина имала огромно стратегическо и търговско значение за Рим. Тук пристигали огромните количества зърно от Северна Африка, които позволили на империята да провежда политиката „хляб и зрелища“.

Тя успешно осигурявала благоразположението на народа. Антична Остия била щаб на древноримската служба за складиране и разпределение на житото на име „Анона“ (кръстена на римската богиня на изобилието и продоволствията) — присъствието й там дало тласък за развитието на занаятчийските гилдии и на обединенията, свързани с други видове търговия. За значението им говорят мозайките, останали от техните магазини на площад „Корпорациони“ („Площада на корпорациите“). За същото свидетелства и високото равнище на украсата в целия град, строителството на бани, храмове, многоетажни жилищни сгради. Всичко това ще ви даде ясна представа какъв е бил животът в Древния Рим.

Древният Тибур (днешен Тиволи) е дом на сибила и източник на травертина — римския мрамор.

Ранната експанзия на Рим била насочена и на изток, та не след дълго римляните насочили интереса си към гр. Тибур (днешен Тиволи) на Сабинските възвишения. Обитаван отначало от племена като сабиняните и волските, градът бил завоюван за първи път от Тибуртий (или Тибурний), син на правнука на гръцкия герой Амфиарай, и скоро привлякъл вниманието на римляните заради стратегическото си разположение на р. Аниене. През I в. пр.Хр. прохладният климат и пищната растителност превръщат планината в известен курорт за знатните римляни.

Тук идва и Август, за да се допита до сибилата Албунея. В един сън на младия император тя вижда зараждането на християнството, а това пък спечелва за него необичайно място в иконографията на църквата „Богородица Арачели“ (Богородица от небесния олтар) на хълма Капитолий в Рим.

В Тиволи имат вили Брут и Касий — убийците на Юлий Цезар, и поетите Хораций и Катул. През горещите и задушни летни месеци тук се оттеглят император Траян и неговият наследник Адриан. А Тотила — предводителят на остготите, покорили за кратко Рим, през VI в. прави Тиволи столица на своето кралство.

Тибур става известен при императора философ Адриан (117–138). Неговата величествена „Вила Адриана“ е може би най-голямото му архитектурно постижение, макар че трябва да сме му благодарни и за Пантеона, и за замъка „Св. Ангел“.

Привързаността на римския елит към този район достига своя връх по време на Ренесанса — след като през 1550 г. кардинал Иполит II, издънка на богатото семейство Д’Есте, се установява в Тиволи. Архитектите на Д’Есте превръщат един стар манастир в разкошен дворец. Добавят и изкусно изградени терасовидни градини и цял комплекс от усамотени пещери, класически скулптури, водопади и каскадни фонтани.

Карта 18.