Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (47)

„Богородица над Минерва“

Туристическа информация

Карта 7

пл. „Минерва“ 42

тел.06 679 3926

Отв. — всеки ден

Автобуси: СЗ, 40, 46, 62, 63,64, 70,

81, 87, 116, 119, 492, 628.

Трамвай: 8

"Успение Богородично" е нарисувана от Фра Филипо Липи. „Възнасянето на Богородица в Рая“ е предпочитана тема по време на Ренесанса.

Тази очарователна трикорабна църква със сводести тавани се смята за единствения наистина готически храм в Рим, макар че фасадата й е ранно ренесансова, а вътрешността, допълнена от прозорци розети, е променяна доста често. Строителството й е започнато през XIII в. от двама монаси — Фра Сиксто и Фра Ристоро. Била е предназначена за център на Доминиканския орден. Двамата по-рано ръководили и строежа на „Богородица Нова“ във Флоренция.

Строителните работи започват върху съществуваща вече църква, построена през VIII в. сред останките на езически храм, посветен вероятно на Минерва — римската богиня на мъдростта и войната за благородна кауза. Отдясно на фасадата са поставени плочи, показващи докъде е стигала водата по време на честите разливи на Тибър. Наводненията спират едва през XIX в., когато са построени дигите на реката.

Църквата става изключително престижна заради властта и влиянието на доминиканците — малко по-късно орденът оглавява инквизицията. Тук са погребани четирима папи, тосканският художник Фра (брат) Анджелико и св. Катерина Сиенска — съпокровителка на Италия заедно със св. Франциск. Много от римските благороднически семейства наемат най-известните архитекти и художници, за да изградят и украсят техни параклиси в църквата. Например в края на десния напречен неф се намира параклисът на семейство Карафа с великолепни фрески на Филипино Липи, изобразяващи живота на доминиканския светец Тома Аквински. До тях са и блестящите „Успение Богородично“ и „Благовещение“. Говори се, че двете малки момчета в „Тържеството на св. Тома“ на дясната стена са бъдещите папи от семейство Медичи — Климент VII и Лъв X, погребани в църквата. На лявата стена е гробницата на папа Павел IV. Той е от семейство Карафа и носи отговорността за затварянето в гето на римските евреи през XVI в.

Вляво от параклиса се намира мозайката „Богородица с Младенеца на трон“. Тя е изобразена на златен фон, а от двете й страни има по един светец. Това е надгробен паметник в стил „козматеско“.

В скулптурата на Микеланджело Исус първоначално е бил съвсем гол, ала по-късно решили, че благоприличието изисква да се добави бронзова „набедрена препаска“.

Скулптурата „Христос носи кръста“ отляво на главния олтар е започната от Микеланджело. В петия параклис вдясно се вижда интересен фрагмент от „Благовещение“ на Антониацо Романо. Тук Богородица е изобразена да дава торбички с пари за зестра на три момичета. В седмия параклис има прекрасна ренесансова гробница от Андреа Бреньо. В саркофага под главния олтар се пазят мощите на св. Катерина, която убедила папите да се върнат в Рим от Авиньон. В стената зад олтара са вградени гробниците на папа Климент VII и папа Лъв X, изваяни от Антонио Сангало Млади. Вляво, в полутъмния коридор близо до задната врата, е учудващо простият, вграден в пода, гроб на Фра Анджелико.

Помолете да ви покажат сакристията. През XV в. в нея са проведени два конклава за избор на папа. Тук е и превърнатата в параклис стая, където е починала св. Катерина. На тавана на четвъртата арка в сводестата галерия от 1566 г. (на дясната страна на колонадата) са изобразени четирима инквизитори без глави — те били осъдени и екзекутирани. Именно в прилежащия към църквата манастир Галилей бил заставен да се откаже от убеждението си, че Земята се върти около Слънцето. Легендата разказва, че когато се изправил (били го накарали да коленичи), едва чуто прошепнал: „И все пак тя се върти“ (Е pur si muove!).

На площада отвън е поставен възхитителен каменен слон. Той е проектиран от Бернини през 1667 г., а папа Александър VII съчинил надпис за мъдростта и ума на слона.